www.zdravni.com

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Неделя, 27 Май 2012г. 17:22ч.

ДИЕТА ПРИ ДИАБЕТ

от
Оценете статията
(0 гласа)

 

 

Какво трябва да знаем за храненето при диабет?
Диабетът е заболяване, което пряко зависи от храненето.При диабет е много важна консултацията с диетолог, който може да помогне да състави най-правилния хранителен план и в зависимост от състоянието на диабетика да състави индивидуална програмата за изчисляване на: калории, мазнини в грамове, въглехидратите, изчисляване на милиграмите натрий, изчисляване на хранителните единици, промяна на навиците на хранене, посрещане на специфичните ви хранителни цели (например, запазване на нисък прием на белтъчини или вегетарианско хранене).
Истината е, че здравословното хранене за един диабетик не се различава от здравословното хранене за човек без диабет. Става въпрос за хранене с разнообразни храни и с балансирано количество въглехидрати, белтъчини и маз нини. Това не означава, че трябва да се откажете от всички видове захари (например млечна захар и др.) или от специални хранения (закуски, обеди или вечери).
Това се отнася до всички, независимо дали имат тип 1, 2, или гестационен диабет - и дори ако нямат диабет. Нито една самостоятелна група храни не може да ви достави веществата, от които се нуждае тялото. То се нуждае от трите основни хранителни вещества: белтъчини, въглехидрати, мазнини, както и от витамини, макро- и микроелементи. Здравословните източници на въглехидрати (нишестета и захари) включват зърнени (пълнозърнести) храни, макаронени изделия, хляб, плодове, зеленчуци, бобови храни и млечни продукти. Протеини могат да се намерят в месото, млечните продукти, яйцата и рибата. Освен това зърнените храни, хлябът, ядките и зеленчуците също съдържат малки количества протеини (белтъчини). Мазнини могат да бъдат открити в месото, млечните продукти, ядките и различните видове масло и олио. Храните предоставят енергия на тялото ви. Количеството енергия, което те осигуряват, се измерва в калории. Количеството храна, което не се използва от организма за енергия, се складира в тялото под формата на мазнини. Целта е да се постигне баланс между количеството калории, които се приемат, и тези, които изгаря тялото. Въглехидратите и протеините доставят приблизително еднакво количество енергия - по 4 калории на грам. Мазнините обаче осигуряват два пъти повече - по 9 калории на грам.
Мазнини и сладки храни: да се консумират умерено, в малки количества, да се избират по-здравословните, по възможност ненаситени мазнини. Да се ограничат храните, които съдържат наситени мазнини, както и тези, които съдържат трансмазнини (те се съдържат в маргарините - известни като хидрирани мазнини, които често са включени в готовите сладки храни, като напр. много видове шоколади, вафли и др.).
Бобови храни, месо, яйца и млечни продукти: може да се ядат повече от тези храни. Препоръчва се употреба на леща, тъй като тя бързо понижава гликемичния
индекс.
Зеленчуци, плодове, зърнени храни, макаронени и хлебни изделия: Повечето трябва да бъдат пълнозърнести, плодове и зеленчуци. Тези храни доставят лесно използваема енергия, целулоза, витамини, макро- и микроелементи. Освен това те обикновено съдържат по-малко калории, отколкото храните в другите групи.
ВЪГЛЕХИДРАТИТЕ В МЕНЮТО НА ДИАБЕТИКА
Въглехидратите включват захари като захароза, фруктоза u лактоза, както и големи комплексни молекули, известни като нuшесте (скорбяла). В тялото повечето въглехидрати се разграждат до глюкоза - захар, която представлява основният източник на енергия за организма. Нишестето съдържа много глюкозни молекули, свързани заедно. Захарите съдържат една или две молекули, едната от които може да бъде глюкоза.
Противно на разпространената концепция, това дали един въглехидрат е захар, или нишесте, не оказва влияние върху това колко бързо глюкозата постъпва в кръвта. Ето
няколко неща, които наистина имат значение:
- колко въглехидрати се приемат при хранене
- начинът, по който е приготвена храната
- комбинацията от храни, които се приемат при дадено
хранене
Например, ако една бисквита със захар съдържа 12 грама въглехидрати, а бисквита, направена с изкуствен подсладител също съдържа 12 грама въглехидрати, то ефектът върху нивото на кръвната захар ще бъде същият (макар че скоростта на повишаване на кръвната захар може да бъде различна ).
ВРЬЗКАТА МЕЖДУ ВЬГЛЕХИДРАТИТЕ И КРЬВНАТА ЗАХАР Основният дял от глюкозата в кръвта ви след хранене идва от въглехидратите в храната ви. С разграждането на
въглехидратите до глюкоза и с нейното усвояване количеството на кръвната захар се повишава.
ПРОТЕИНИ И  ДИЕТАТА НА ДИАБЕТИКА
Протеините (белтъчините) се използват в тялото като градивни елементи. Обикновено те не се употребяват за енергия, освен в случаите, когато няма достатъчно въглехидрати и мазнини. Приемът на протеинови храни е важна част от всяка здравословна диета. Хората, които имат бъбречни проблеми или нефропатия, могат да бъдат посъветвани да ограничат количеството на белтъчините, с които се хранят.
Месото, млечните продукти и яйцата са добри източници на висококачествени протеини, но те съдържат и холестерол и наситени мазнини. Морските дарове представляват добър източник на белтъчини, като повечето от тях съдържат много по-малко холестерол и наситени мазнини в сравнение с месото, като освен това съдържат и ценните мастни
киселини омега-З.
Протеини се съдържат в изобилие и в бобовите храни,
зърнените храни и зеленчуците. Ядките съдържат повече мазнини, но в по-голяма част от тях няма наситени мазнини (кокосовото масло е изключение). Зеленчуците, ядките и бобовите храни са с ниско съдържание на мазнини, не съдържат холестерол и съдържат полезни съставки (холестерол се съдържа само в животинските продукти).
Например 8З грама (една трета водна чаша) от сварен боб съдържа З грама протеини. Същото количество се съдържа в половин чаша царевица. И двете съдържат 15 грама въглехидрати и се броят като един въглехидратен избор или като една нишестена единица. Половин чаша сварени несъдържащи нишесте зеленчуци, като например моркови, броколи или тиквички дават 5 грама въглехидрати и 2 грама белтъчини, и се броят като една зеленчукова единица.
МАЗНИНИ И ХОЛЕСТЕРОЛ
Всеки човек се нуждае от известно количество мазнини в храната си, за да е сиryрен, че тялото му ще функционира правилно. Мазнините се използват за обновяване на мембраните, които предпазват клетките в тялото и за да помагат на клетките в тялото да изпращат сигнали. Освен това мазнините се складират и се използват като енергийни резерви. Диабетиците следва да консумират достатъчно храни с ненаситени мазнини, сред тях една важна храна е месото.
Холестерольт е вид мастна субстанция, която се произвежда от тялото. Той се използва за изграждането и възстановяването на клетъчните мембрани в човешкото тяло. Освен това той се използва при произвеждането на много от стероидните хормони, като естроген и тестостерон, от които се нуждае човешкото тяло. Но прекалено голямото количество холестерол в кръвта може да запуши артериите и да причини сърдечни заболявания и инсулти. Ако към холестерола, който се произвежда от тялото, се добави допълнителен холестерол и наситени мазнини от храната, това може да повиши нивото на холестерола в кръвта.
Скрити мазнини. Много продукти, например бисквити и др., са с надпис "без захар", има и други видове десерти, на които пише, че са специално за диабетици. Те могат да не съдържат захар, но повече от 60% от техните калории идват от мазнини. Такива наситени мазнини се съдържат във всички животински продукти, като например маслото, пълномасленото мляко, млякото със сметана и мазнина от месо. Зеленчуковите продукти, които са богати на наситени мазнини и трансмазнини, са палмовото масло от плодове, палмовото масло от семена, кокосовото масло (шоколад), твърд маргарин, частично хидрирани мазнини. Често тези мазнини се откриват в смеси за палачинки, бисквити, сладки, крекери, кексове и някои снаксове и чипс.
Преgпочитани мазнини. Не всички мазнини са еднакви. За да се поддържа доброто здраве и състояние на кръвоносните съдове, трябва да се изберат мазнини, които не са наситени. Ненаситените мазнини (мононенаситени и полиненаситени) се откриват най-вече в растителните храни, например в ядките и маслините. Те обикновено са течни при стайна температура, за разлика от наситените мазнини, които при стайна температура са твърди.
Царевичното масло, масло от памучни семена, слънчогледовото олио, шафрановото масло и соевото масло са полиненаситени, докато зехтинът и маслото от рапица са мононенаситени. Препоръчва се хората с диабет да намалят приема на наситени мазнини до по-малко от 10% от калориите, които приемат, и да елиминират трансмазнините. Нека останалите мазнини в храната да бъдат моно- или полиненаситени. Мастните киселини омега-З и омега-6 се намират в рибеното масло, лененото масло и соевото масло. Рибата тон, леферьт, езерната пъстърва и сардините също съдържат големи количества мастни киселини омега-З. Тези мазнини имат способността да намаляват нивата на три¬глицеридите и помагат за предпазване на сърцето. Препоръчват се по три порции на седмица. Най-полезни са масла, които съдържат течни съставки, като например зехтин или соево олио, отколкото такива, които съдържат частично хидрирани или трансмазнини. Хидрираният маргарин съдържа 0,6 грама наситени мазнини на чаена лъжичка, а маслото съдържа 2,5 грама на чаена лъжичка.
СОЛ И ДИАБЕТ
Много хора с диабет, особено онези с тип 2, могат също така да имат високо кръвно налягане. Високото кръвно налягане може да повиши риска от сърдечни заболявания и ИНСУЛТИ. При някои хора прекалено многото готварска СОЛ може ga увеличи кръвното налягане.

 

 

 

 

 

Последна промяна на Неделя, 27 Май 2012г. 17:35ч.

Е-мейл: Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.







loading...

Последни коментари

Кой е онлайн

В момента има 369 посетителя в сайта