www.zdravni.com

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Дихателна система
Вторник, 11 Юни 2013г. 09:20ч.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ХОББ

от

 

 

Какво заболяване е ХОББ?

Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ), т.нар. болест на пушачите, е често срещана, предотвратима и лечима, характеризираща се с постоянно ограничение на въздушния поток. Това обикновено е прогресивно и свързано с усилен възпалителен отговор в дихателните пътища и белия дроб спрямо вредни частици и газове. Влошаване на състоянието (екзацербация) и придружаващите болести допринасят за цялостната тежест на болестта при всеки отделен пациент.

Кога възниква ХОББ?

ХОББ възниква и се развива под въздействие на комплекс от причини: тютюнопушене, замърсен въздух от автомобилите и горене на твърдо гориво, професионални фактори, генетични фактори и др. Нови изследвания показват генотоксичността на тютюневия дим и неговата роля в ускоряване процеса на стареене на човешкия организъм. Тютюневият дим предизвиква не само остро увреждане на белодробната тъкан, но се явява непосредствена причина за развитие на хроничен възпалителен процес на дихателните пътища, резултат от който е бавното, но прогресивно намаляване на функцията на белия дроб.

В редица научни изледвания се доказва, че пасивното пушене помага за развитието на ХОББ и води до чести влошавания при болни с доказана ХОББ. Изследвания в Гърция и в САЩ показват, че рискът за развитие на ХОББ зависи от продължителността от излагане на вторичен дим. Проведено в Германия изследване показва, че рискът за развитие на хроничен бронхит е 1.9 пъти по-висок при излагане на вторичен дим на работното място. Ако продължителността на излагане е не по-малко от 8 часа, рискът се повишава три пъти.

Обширно изследване, обхващащо страните на Европейския съюз с участие на 19 000 участници, показва, че пасивното пушене в ранна възраст повишава риска от развитие на ХОББ, като степента на снижаване на белодробната функция зависи от това дали единия или двамата родители пушат. Ако един от родителите е пушил, рискът се повишава с 8%, ако и двамата са пушили, рискът нараства с 24%. Ранното въздействие на пушенето на родителите може да повлияе върху развитието на дихателната система на децата и да предразполага към респираторни симптоми и развитие на ХОББ.

Какви са симптомите при ХОББ?

Клиничните прояви на ХОББ, възникващи под въздействие на тютюневия дим, имат различнен характер. Първият клиничен тип се характеризира с наличие на емфизем (емфиземен тип) и фенотипно се отличава с редуцирано тегло, хипотрофия на мускулите поради влошеното оросяване на тъканите с кислород и свръхраздуване на белия дроб с въздух, който не може да бъде издишан напълно поради ниската еластичност на белодробната тъкан. Вторият тип клинично се проявява с кашлица, храчки, посиняване (цианоза).

ХОББ е социалнозначимо заболяване. Тютюнопушенето влошава качеството на живот на пушачите с ХОББ. Трайните промени в областта на бронхите (ремоделиране на бронхите) под въздействие на тютюневия дим водят до развитие на дихателна недостатъчност, което изисква постоянно кислородолечение в по-късните стадии на заболяването. Болните с ХОББ имат и придружаващи заболявания, една част от които са предизвикани също от тютюнопушенето, което налага прием допълнително на медикаменти и води до по-често влошаване на състоянието. Всичко това налага по-рано преустановяване на работа и пенсиониране по болест.

Как да се подобри качеството на живот при ХОББ?

Болните в трети и четвърти стадий на ХОББ, които не могат да се обслужват сами, се нуждаят от помощ, което ангажира или член от семейството, или заплащане на асистент, което обременява финансово семействата. Изключително важно е да се запомни, че тютюневият дим е основна причина за влошаване на състоянието на болните с ХОББ и развитие на тежките форми на болестта. Ако се преустанови тютюнопушенето и се приемат редовно инхалаторните препарати, препоръчани от специалистите по белодробни болести, може да се стационира заболяването и да се подобри качеството на живот на пациентите с ХОББ.

 

 

24chasa.bg

Сряда, 16 Ноември 2011г. 11:31ч.

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ ЗА ИШИАС

от

 

 

 

Симптоми при ишиас

Болков синдром, характеризиращ се с ирадиираща болка гърба през седалището и по бедрото до пръстите на краката: в тежки случаи нарушена чувствителност и парализи.

Причини за ишиас

Лумбосакралният радикулит се дължи на прешленна остеохондроза (дистрофичен процес с образуване на  костни шипчета и мостчета по прешлените) и най-вече на поясна (лумбална) дискова херния.

Местни травматични и възпалителни процеси в гръбначния стълб или в малкия таз, които дразнят или притискат седалишния нерв.

Кога да отидем на лекар при ишиас

При продължителни оплаквания; при поява на нарушена чувствителност или парализа; ако не можете да застанете на пръсти или на пети.

Домашно лечение при ишиас

Топлина: Загрейте на пара торбичка с полски билки и я сложете върху болезнения участък.

Компрес: Сварете 1 кг пшенично зърно, прецедете, изсипете горещо в ленена торбичка и я сложете върху болезнения участък .

Бани: Капнете 15 капки масло от лимонена трева в топла вана. Къпете се в продължение на 15 минути, след това си легнете. Стимулира кръвообращението, действа отпускащо и успокоява болките.

Компрес: Потопете ленена кърпа в гореща вода, изстискайте я, капнете върху нея 10 капки тинктура от арника, сложете кърпата на гърба, увийте около нея вълнен шал и оставете да подейства 30 минути.

Подходящи лекарства при ишиас:

Ибупрофен

Ацетилсалицилова киселина

Препарати на растителна основа

Екстракт от дяволски нокът

Тинктура от арника (за втриване)

Кога да отидем на лекар при ишиас?

При продължителни оплаквания; при много силни болки;

Допълнителни мерки при ишиас

Редовни упражнения за гръбната мускулатура (лечебна гимнастика)

При работа на компютър замествайте понякога стола медицинска топка за укрепване на гръбнака

Правете упражнения за релаксация

Това е вредно при ишиас

Вдигането на тежести.

Стрес - води до схващане на мускулатурата.

 

 

 

Вторник, 01 Февруари 2011г. 09:57ч.

ТРАХЕИТ

от

 

Какво представлява трахеит?

Трахеит се нарича възпалението на лигавицата на трахеята.

Какви са причините за трахеит?

Причините за трахеита са същите, както и за ларингита или бронхита. Трахеитът рядко протича изолирано. Обикновено той се съчетава с ларингит или още по-често с бронхит, а за това и симптомите на трахеита са общи с тези болести.

Симптоми при трахеит

При изолиран трахеит се наблюдава кашлица, понякога твърде мъчителна, пристъпообразна, отначало суха, а по-после с неголямо количество гъсти, слизести, трудно отделими храчки. Често се усеща болка, чувствува се дразнене зад гръдната кост. От силната кашлица се появява болка в гръдната кухина (вследствие на пренапрягането на дихателните мускули).

При перкусия и аускултация не се намират никакви изменения в белите дробове. Острият трахеит, предизвикан от инфекция, се съпровожда с повишение на температурата.

При значителна треска (температура 38 градуса и повече) болният трябва да се постави на легло.

Как става по-лесно отхрачването?

За по-лесно отделяне на храчките се прилагат алкалии и алкални минерални води. Алкалиите разреждат храчките и с това облекчават от храчването. Взема се половин кафена лъжичка сода на чаша горещо мляко или половин чашка  минерална вода и половин чаша горещо мляко.

 

 

 

 

 

 

Вторник, 25 Януари 2011г. 10:31ч.

БРОНХОПНЕВМОНИЯ

от

 

Какви са причините за  огнищна пневмония?

Огнищната пневмония е инфекциозно заболяване, предизвикано най-често от пневмококи, стафилококи, стрептококи, пневмобацили и други бактерии. Бронхопневмонията се наблюдава при грип, дребна шарка, сепсис, коремен тиф  и  други инфекциозни болести като  вторично  заболяване (усложнение). Тези инфекции създават благоприятни условия за развитието на постоянно намиращите се в дихателните пътища бактерии.

Кои са причинителите на пневмонията?

Вирусите, предизвикващи грипа, дребната шарка и други заболявания, могат да бъдат непосредствена причина за пневмония; такава пневмония се нарича вирусна.

Простудяването на организма, раздразването на лигавицата на бронхите, даже на самите белодробни алвеоли с химични вещества, в това число и с отровни газове, е също предразполагаща причина за развитието на инфекцията, която се намира в дихателните пътища. Попадането в дихателните пътища на чужди вещества може да предизвика аспирационна  пневмония. Такива вещества могат да бъдат слуз от устната кухина и носоглътката, частици от повърнато, вода при удавяне и др.

При огнищната пневмония възпалителният процес уврежда белодробната тъкан. Едновременно могат да бъдат увредени и малките бронхи. Огнищната пневмония по-често се среща като бронхопневмония.

За разлика от крупозната пневмония  възпалителният процес обикновено уврежда отделни дялчета, при което съседните могат да бъдат зарави. Тези отделни участъци могат да бъдат разпръснати в различни части на белия дрсб едновременно и в двата дяла. Близко разположените огнища могат да се слеят и да образуват масивна пневмония.

Симптоми при бронхопневмония

Симптомите в много отношения са сходни с крупозното възпаление. Наблюдава се повишение на температурата до 39 – 40 грдуса,  кашлица с храчки и задух.

Болестта се развива обикновено така остро както при крупозното възпаление: отначало болният чувствува неразположение; често болестта започва с хрема, след това се явява кашлица. Температурата се повишава в продължение на няколко дни. При значителна интоксикация се засяга сърдечно-съдовата система: учестяване и отслабване на пулса, задух. В тежките случаи се отбелязва загуба на апетит, главоболие,безсъзнание и  и обща слабост.

При засягане на група дялчета перкусията дава ограничено притъпления на тона в о6хванатия от процеса участък. При аускултация се чуват влажни дребномехурчести и крепитиращи хрипове, съсредоточени в отделни участъци на белите дробове. При наличие на бронхит влажни и сухи хрипове се чуват и в двата бели дроба. Протичането на болестта зависи от характера на инфекцията, предизвикала пневмонията, и от устойчивостта на организма. Болестта обикновено продължава 2 - 4 седмици, подобрението настъпва постепенно с бавно спадане на температурата. Най-тежко протича септичната пневмония, грипната пневмония у  възрастните хора, грипната и морбилната пневмония у малките деца. Грипните (вирусните) пневмонии понякога протичат тежко. В тези случаи пневмонията понякога взима "пълзящ" характер т. е. от възпалителния процес се обхващат все нови и нови участъци от белите дробове, при което могат да бъдат въвлечени и двата бели дроба. Такива пневмонии протичат 1 1/2 - 2 месеца, понякога и повече.

При продължително протичане, особено при септичната пневмония, температурата често има ремитиращ, а понякога и хектичен характер, с всекидневни изпотявания през време на спадане на температурата.

Смъртността от тежките огнищни пневмонии е висока; болните умират от сърдечна слабост и общо изтощение.

Понякога бронхопневмонията преминава в хронична форма, което впоследствие довежда до пневмосклероза. При продължила се бронхопневмония  винаги трябва да се мисли за наличие на туберкулоза  на белите дробове, толкова повече, че такива инфекциии като дребната шарка и грип твърде често предизвикват обостряне на вече преминал и заглъхнал туберкулозен процес. Огнищната  пневмония, също както и крупозната, може да се усложни с плеврит, абсцеси и гангрена на белия дроб.

Лечечие на огнищна бронхопневмония

Тъй като бронхопневмонията в повечето случаи има по-продължителен характер често се придружава с изпотявания, необходими са  големи грижи за кожата, за да се предотврати образуването на декубитуси.

Поради продължителното протичане на болестта болните се изтощават, за тях е необходима пълноценна храна, още повече, че през време на  високата температура апетитът значително намалява. Тъй като при по-ниска температура апетитът се подобрява, болните трябва да се хранят не само в определеното време, а когато те имат най-ниска температура.

Може да се назначава по-разширена диета: различни рибни и месни храни, зеленчуци, различни плодове - варени и сурови.

 

 

 

Неделя, 23 Януари 2011г. 11:58ч.

ЕМФИЗЕМ НА БЕЛИЯ ДРОБ

от

Причини за белодробен емфизем

Емфизем на белите дробове се нарича разширение на белите дробове, предизвикано от разтягане на белодробните алвеоли от въздух. Различаваме остър и хроничен емфизем. Остър емфизем (остро разширение на белите дробове) се наблюдава при бронхиална астма през време на пристъпа на последната. Към острия емфизем се отнася викарният или  ком пенсаторният емфизем, който се появява в здравия бял дроб, когато другият бял дроб не взема участие в дишането вследствие на възпаление или свиване. Този емфизем също преминава, ако се възстанови функцията  на  белия дроб. Емфизем на белите дробове се нарича само хроничният емфизем, когато белодрбната тъкан от постоянното разтягане загубва своята еластичност и при издишване не е в състояние да се свие до нормата. Емфизем възниква като следствие на други болести, свързани със задух, в резултат на което белите дробове постоянно и прекомерно се разтягат. Хроничен бронхит, често повтарящи се пристъпи на бронхиална астма, туберкулоза на белите дробове, пневмосклероза, често водят към развитието на емфизем на белите дробове. Отслабването на еластичността на белите дробове в старческата възраст способствуват за развитието на емфизема.

При емфизем на белите дробове стените между отделните разтегнати алвеоли могат да се атрофират. При това кръвоносните съдове между алвеолите се атрофират и умъртвяват, белодробната повърхност се намалява и дишането се осъществява за сметка на останалата здрава белодробна тъкан.

Симптоми на еммфизем

След разтягането на белите дробове се разширява и гръдният кош, приемайки бъчвообразен вид. Затова емфизематозните бели дробове през време на дишането се разширяват незначително, в резултат на което се намалява всмукващата сила на  гръдния и кош, затруднява се постъпването на кръвта от празните вени в дясното предсърдие. Белодробната тъкан през цялото време е разтегната; вследствие на това достъпът на въздух в алвеолите е недостатъчен, те не се вентилират добре, броят на алвеолите се намалява, а за да се достави на организма достатъчно количество кислород, налага се по-често дишане - появява се задух. Отначало той се появява при усилена работа, бързо ходене, след това все повече и повече се засилва. Емфиземът почти винаги, особено в напредналите случаи, се придружава от бронхит (кашлица, отделяне на храчки). При перкусия се отбелязва кутиен тон, долните граници на белите дробове са по-ниско. При аускултация се чува отслабено дишане, сухи и влажни хрипове. Вследствие на измененията в белите дробове се затруднява и белодробното кръвообращение, увеличава се натоварването на дясното стомахче. За да се изтласка кръвта през белите дробове, а също,  вследствие на намаляването на всмукващата сила на гръдния кош, сърцето трябва да работи по-силно.

Емфиземът е хронична болест, развиваща се постепенно; обикновено тя се появява в напреднала и старческа възраст. От усипената дейност сърдечният мускул постепенно отслабва, започва се неговото израждане и към белодробния задух се присъединява и сърдечният. Развитието на емфизема предизвиква усилена работа на дясното стомахче, което води към хипертрофирането му. Хипертрофираният мускул постепенно се изражда и впоследствие настъпва  сърдечна недостатъчност на дясното стомахче. При по-нататъшното отслабване на сърдечната дейност се образуват застойни бронхити, появява се застой в големия кръг на кръвообращението. В резултат се развива цианоза, застой в черния дроб и след това се появяват периферни отоци. Измененото вследствие на заболяването на белите дробове сърце се нарича белодробно сърце

Лечение на емфизем

Ако причината, предизвикваща емфизема, е известна, по възможност тя трябва да бъде отстранена. Болните трябва да бъдат освободени от тежка работа, от влиянието на праха, разяждащите газове и др. Трябва да им се забрани пушенето и употребата на алкохол.

Сряда, 22 Септември 2010г. 10:49ч.

ВЛАЖНИ ХРИПОВЕ

от

Кога се образуват влажни хрипове?

Влажните хрипове се образуват, когато въздушната струя преминава през течност, която се намира в бронхите. Като акустично явление влажните хрипове напомнят на мехурчетата, които се пукат на повърхността на водата, когато духаме през стъклена тръбичка, потопена в чаша вода. Предполага се, че в бронхите при наличност на течна среда в тях - течен секрет, оточна течност, кръв, се получава нещо подобно.

Какви биват влажните хрипове?

При аускултация едни от влажните хрипове напомнят на пукането на по-едри, а други - на по-дребни мехурчета. От това следва разделянето на влажните хрипове на: дребномехурести, средномехурести и едро мехурести. Дребномехурестите (или дребни) влажни хрипове се образуват в малките и най-малките бронхи, средномехурестите (или средни) - в средните бронхи, а едромехурестите (или едри) - в големите бронхи и в големите кухини (каверни). Образуването на влажни хрипове в каверни почива на същия принцип, както в бронхите, тъй като в каверните винаги се съдържа известно количество течност. Поради това, че каверните винаги имат известна големина, обикновено в тях се образуват едромехурести влажни хрипове. По големината на влажните хрипове съдим коя част от бронхиалното дърво е заета от патологичния процес.

На какво са симптоми влажните хрипове?

Разпространението на влажните хрипове в двете гръдни половини е указание за дифузен бронхит. При застой вследствие сърдечна недостатъчност (застоен бронхит) влажните хрипове се чуват симетрично в ниските части на двете гръдни половини. Ако се чуват влажни хрипове само на едно ограничено място, касае се за изменение в бронхите само в този участък или пък за патологичен процес в белодробния паренхим, който е ангажирал и съответните бронхи (възпалителен процес, новообразувание и др.). Когато в периферните части на белия дроб, където няма бронхи от голям калибър (напр. белодробните върхове), чуем едромехурести хрипове, трябва мислим за съществуването на кухина. Ако в известен участък, където сме чували средни влажни хрипове, се появят и дребни, това е указание, че възпалителният процес се е разпространил и в малките бронхи.

Влажните хрипове могат да бъдат звнливи (консониращи) и незвънливи (неконсониращи). Тези, които аускултираме при обикновен бронхити, са незвънливи, но ако бронхите, в които възникват влажни хрипове,са заобиколени от уплътнена белодробна тъкан, хриповете стават звънливи.

Понеделник, 20 Септември 2010г. 16:59ч.

ПЛЕВРАЛНО ТРИЕНЕ

от

Какво представлява плеврално триене?

Плеврално триене се получава при триенето на висцералния и париеталния лист на плеврата, които са станали неравни, поради настъпилите патологични промени по тях. Нормално поради гладката повърхност на плевралните листове плъзгането става безшумно.

Кога се чува плеврално триене?

Най-често плеврално триене се чува при сух плеврит, когато повърхността на плевралните листове е станала неравна, вследствие отлагането на фибрин. То може да се появи още при новообразувания на плеврата, уремия, дехидратация на организма (сухота на плеврата) .

Симптоми на плеврално триене

По акустичния си характер плевралното триене се отличава със своето разнообразие: то може да бъде грубо и да напомня на скърцането на изсушена кожа, хрущенето на сняг, шума от хартия и др. Друг път обаче, триенето може да бъде доста нежно и да напомня на влажните хрипове и крепитациите. Грубото плеврално триене може да се палпира.

При сух плеврит, ако се събере ексудат в плевралното пространство и се раздалечат плевралните листове, въпреки наличността на фибрин по тях, триенето изчезва. Появата на плеврално триене при ексудативния плеврит е указание, че е започнало разнасяне на ексудата и че възпалително изменените висцерални и париетални листове отново са се приближили.

При ексудативен плеврит плеврално триене продължава да се чува над горната граница на ексудата, където двата плеврални листа са все още доближени, най-вече на равнището на средната аксиларна линия.

Въпреки че сухият плеврит често засяга белодробните върхове, плеврално триене рядко се чува на това място. Причина за това са много слабите дихателни движения на белодробните върхове.

Ако след излекуването на сухия плеврит плеврите останат неравномерно задебелени, без да се образуват сраствания помежду им, плевралното триене може да се чува в продължение на години.

Поради споменатия вече различен акустичен характер на плевралното триене, сърцето може да се смеси с влажните хрипове и крепитациите. Различаването става по следните особености:

1. Докато плевралното триене се чува в двете фази на дишането, крепитациите се чуват само при вдишването.

2. Плевралното триене не се изменя при закашляне, а хриповете могат да се променят по количество или дори да изчезнат.

3. Когато сложим стетоскопа или ухото на аускултирания участък, струва ни се, че чуваме плевралното триене по-близо до ухото, отколкото хриповете или крепитациите. При натискане стетоскопа върху гръдната стена или при натиск с пръст в междуребреното пространство в близост на стетоскопа, плевралното триене може да се усили, тъй като между плевралните листове се получава по-тясно съприкосновение. В такъв случай не се получава промяна в силата на хриповете.

Неделя, 01 Август 2010г. 08:57ч.

БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ. ОЗДРАВИТЕЛНИ ПРОЦЕДУРИ

от

 

Влиянието на морето при заболяване на белия дроб

Ако сте на морския бряг ходете по горещия пясък не по-малко от З0 минути на ден.

Кога да правим оздравителните процедури на пясъка?

Добре е това да се прави в обедно време, когато той е сгорещен, и по възможност в продължение на 5-7 седмици. По-краткият срок обаче също е от полза.

Оздравителни процедури при бронхиална астма

Ходенето на бос крак по всякакви повърхности, особено по горещ пясък, е особено препоръчително. Нагряването на стъпалата по най-добър начин стимулира оздравителните процеси в белите дробове и влияе благоприятно на тяхното състояние.

 

Петък, 21 Май 2010г. 14:57ч.

АБЦЕС. БЕЛОДРОБЕН АБЦЕС

от

 

 

Диагноза  на белодробния абцес. Клинично острият абсцес започва бурно като крупозна пневмония и протича в три стадия:

Първият стадий на нагнояването се характеризира с бурно начална висока температура, кашлица, лека цианоза, втрисане и левкоцитоза. Болният се оплаква от тъпа болка и бодежи в гръдния кош.

Физикално се установяват симптомите на пневмоничен инфилтрат: притъпление с бронхиално дишане, крепитации и бронхофония. По-късно крепитациите и бронхофонията изчезват от центъра на притъплението. Болният отделя малко храчки, които са гнойни и имат гнилостна миризма. При рентгеново изследване се установява хомогенна, по-плътна от пневмоничната, сянка. Ако абсцесът се разширява или се развива плеврит, състоянието на болния все повече се влошава, явява се задух, цианоза.

Вторият стадий е стадият на оформяването и когато абсцесът се свърже с бронх, настъпва отхрачване, с което и температурата намалява. Болният започва да отделя наведнаж или постепенно все повече и по-гнойни храчки с един или два слоя. Те съдържат еластични влакна, холестерин, хематоидинови кристали. В тях може да се открият и кислотоупорни бактерии. Най-често се среща някой гноероден микроб. Физикално при неотхрачен абсцес се установява притъпление, отслабено или липсва дишане, липса на хрипове и бронхофония, а след отхрачването се установява кухина - бронхиално или амфорично дишане със средни и едри хрипове а наоколо дребни влажни хрипчета от пневмоничните огнища. При рентгеново изследване неотвореният абсцес се вижда като плътна, хомогенна ограничена сянка; отхраченият отворен абсцес се вижда като изтеглена овална кухина с хидроаерична сянка и инфилтрат около нея. В околния инфилтрат може да се видят съдови сенки.

В третия стадий абсцесът постепенно оздравява и се затваря или се хронифицира - болният прави субфребрилна температура и отделя обилни гнойни храчки. Физикално се установяват данни за кухина. Хроничният абсцес протича с временни изостряния. Храчките имат най-често сладникав дъх, жълтозелен цвят и три слоя: горен - пенест, среден -слузногноен и долен - само гноен. Болният бързо отслабва, анемизира. Развиват се барабанни пръсти. Заболяването може да се комплицира с кръвохрачене, метастатичен мозъчен абсцес, амилоидоза. На рентген се установява кухина, ограничена с плътна дебела мембрана, около която може да има инфилтративни огнища.

 


Четвъртък, 20 Май 2010г. 14:41ч.

ПНЕВМОСКЛЕРОЗА

от

Какво представлява пневмосклероза?

Пневмосклерозата се развива вторично на базата на прекарани белодробни заболявания. При нея се развиват циротични изменения в белодробния паренхим вследствие на особената реактивност на организма, които водят до плеврални сраствания, бронхиектазии и нагнояване с временно изостряне на интерстициалните възпалителни огнища. Разликата между хроничната интерстициална пневмония и пневмосклерозата е трудно установима.

Причини за пневмосклерозата

Причините за развитието на пневмосклерозата са многообразни - прекарани в миналото пневмонии, бронхопневмонии, актиномикоза, луес, кръвоизливи, туберкулоза, пневмокониози, интензивни рентгенови облъчвания на белия дроб и т. н.

Видове пневмосклероза

Етиологично се различават главно три форми неспецифична пневмосклероза:

1) следпневмонична, 2) пневмокониотична, 3) кардиогенна. .

В патогенезата на пневмосклерозата трябва да се отчетат нервно-рефлексните влияния от първичното заболяване, които несъмнено създават нарушения в трафичните нерви и склерозиращата реактивност на белия дроб. От друга страна, създадените механични пречки на дишането водят до развитието на емфизем, бронхиектазии и задръжка на секрети.

Намалената дихателна повърхност на белия дроб от своя страна пък дава сърдечна недостатъчност, хипоксия, които създават още по-добри условия за прогресиране на склеротичните изменения. Винаги в белия дроб съществуват възпалителни огнища, които хронично интоксикират организма, от време на време се изострят и поддържат развитието на склеротичните процеси.

Поставяне на  диагноза на пневмосклеорза

Обикновено пневмосклерозата се развива бавно - за 5-10 години. По-рядко обаче тя може да се развие и много бързо за няколко месеца.

Симптоми на пневмосклероза

Клиничната картина на пневмосклерозата съвпада с тази на бронхиектатичната болест. Болният се оплаква от лесна умора, задух , които при незначително напрежение стигат до развитието на диспнея. С постепенното развитие на бронхиектазии се появяват и храчки. Физикално се установява респираторно изоставане на засегнатата белодробна половина. Дишането може да бъде отслабено, бронхиално, с влажни или сухи свиркащи хрипове.

 


Страница 1 от 2







loading...

Последни коментари

Кой е онлайн

В момента има 28 посетителя в сайта