www.zdravni.com

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Жлези
Вторник, 16 Март 2010г. 13:30ч.

ДИАБЕТ И ОВЕСЕНИТЕ ТРИЦИ

от

 

Какво е действието на овесените трици?

Днес е напълно доказано, че овесените трици забавят движението на бързите захари. Като ги вклю­чите в достатъчна доза в храната си, няма нищо да за­губите и много ще спечелите. Ако започнете рано да консумирате редовно трици, че ще живеете повече и ще бъдете по-здрави.

Как да приемаме овесените трици, ако страдаме от диабет?

В максимални дози и във всякакъв вид - в пряс­но или кисело мляко, в млечни произведения или под формата на палачинки, тиганици, хляб, тесто за пица. Минимум 3 супени лъжици на ден.

За оптимизиране на резултатите най-добрата до­зировка е 1 лъжица сутрин, 2 на обяд и 2 вечер.

Може ли да се консумират овесени трици  по време на ядене?

Идеалното е да ги консумирате по време на яде­не, за да се смесят добре с храната. И в този случай, ако си правите палачинки, използвайте само белтъка на яйцето.

И тъй като диабетът обикновено се свързва със свръхтегло или със затлъстяване, както и с повишен хо­лестерол, овесените трици са тройно полезни.

Профилактика на диабет

Ако сте млади и нямате диабет, но единият от родителите ви има, смятайте овесените трици за добри и всеотдайни приятели. А ако наследствеността ви е двустранна, да не консумирате овесени трици не е грешка, а прес­тъпление.

 

Сряда, 10 Март 2010г. 21:38ч.

ЧАЙ СРЕЩУ ДИАБЕТ

от

Витминозен чай. Приготвя се от 1 супена лъжица плод от касис, 1 супена шипки и 2 чаши вряла вода в плътнно затварящ се съд. Плодът се оставя да кисне в течността до изстудяването и. Готовият чай се прецежда през марля, подслажда се със захар на вкус и се пие (по 1/2 чаша 3 пъти ). Богат е на витамините С и P и на калиеви соли.

Витаминизирано "прясно сладко" от касис. Смила се 1 кг плод от касис, разбърква се с 2 кг захар и се изсипва в стъклен буркан. Консумира се по 1 чаена лъжичка няколко пъти дневно.

Богато е на витамините С, Р и на провитамин А.

Сряда, 10 Март 2010г. 21:13ч.

БИЛКИ СРЕЩУ ДИАБЕТ

от

 

Запарката от листата на черната боровинка намалява нивото на захарта в кръвта. Приема се 3 пъти дневно по 1 винена чаша.

Отвара от листата на черницата. Тя намалява нивото на захарта в кръвта и помага за фиксирането на гликозата в тъканите.

Вторник, 29 Декември 2009г. 18:02ч.

БОЛЕСТ НА ИЦЕНКО-КУШИНГ

от

 

Болест на Иценко-Кушинг. Диагноза на болестта на Иценко-Кушинг

Заболяването протича със симптоми от свръхпродукция на гликокортикостероидите. Развива се типично затлъстяване на тялото, на лицето (лунно лице). Шията, както и крайниците остават относително тънки. Лицето изглежда подпухнало, синкавочервено. У жените и младите мъже се наблюдава хиnертрихоза по лицето, гърдите, корема и  др . Болният има остеопороза, по-силна в прешлените, придружена от силни болки. Обмяната в редки случаи е намалена. В урината се открива леко увеличение на отделяните кетостероиди. Кръвното налягане е повишено. Заболяването се среща по-често у жени между 20- и З0-годишна възраст. Прави впечатление контрастът между силната адинамия на болния и неговия плеторичен вид. Болният няма либидо. Менструацията често пъти изчезва. В някои случаи има абнормен апетит, полиурия и полидипсия. Локални изменения от страна на хипофизата клинично не се установяват, тъй като аденомът обикновено е много малък и не изменя конфигурацията й или пък е налице само хиперплазия.


Диференциална диагноза на болестта на Иценко-Кушинг

Иценко-Кушинговата болест лесно се диагностицира, но диференцирането й от Къшинговия синдром при други заболявания е много трудно.

 

 

Вторник, 29 Декември 2009г. 17:55ч.

БЕЗВКУСЕН ДИАБЕТ

от

Описание на безвкусен диабет

Безвкусният диабет е заболяване, което се дължи на нарушения в регулационните механизми на водната обмяна, при които настъпват полиурия и полидипсия. Освен като самостоятелно заболяване този синдром се среща при някои други хипофизни заболявания. 

Причини за безвкусен диабет

Регулацията на водната обмяна е извънредно сложна. Така нарушенията във водната обмяна могат да настъпят поради: 1) липса на адиуретин; 2) нарушения в хипоталамичните центрове и проводните пътища; 3) централно нарушение на хормоналното равновесие; 4) заболявания на други инкреторни жлези. 

Форми на безвкусния диабет

Идиопатичната  форма на безвкусния диабет, която се среща у млади, сe дължи на психични травми, енцефаломенингити, атеросклероза или други съдови поражения, травми и др. У млади хора липсват органични поражения, а е налице само психична лабилност.

Органичната форма на безвкусния диабет е вторичен синдром и се дължи на процеси, които водят до нарушения на целостта на хипофизата - тумори, туберкулоза, сифилис, дистрофични изменения или енцефалити, фрактури на черепа и др.

Съществуват форми на непроявен, латентен безвкусен диабет, които се проявяват при хиперфункция, било на щитовидната жлеза, било на кората на надбъбреците,било при някои белодробни заболявания или рефлексно повлияване на диурезата от други причини. 

Диагноза на безвкусен диабет

Основен симптом на заболяването е полиурията - болният отделя от 3 до 20 и повече литри урина за 24 часа. Урината е светла, с ниско относително тегло. Болният се оплаква от силна жажда­има полидипсия. Всеки опит за концентрация на урината се понася зле, тъй като диурезата не се повлиява от количеството на изпитата течност. 

Диференциална диагноза

Прави се със заболявания, протичащи с полиурия.

1. Захарният диабет протича с полидипсия и полиурия. Отличава се с високото относително тегло на урината и наличността на захар в нея. Отделената урина в редки случаи надвишава 4-6 л дневно. У болния се откриват и други симптоми, подозрителни за захарна болест: сърбежи, екземи, гнойни процеси, отслабване, полифагия и др.

2. Нефросклерозата и хроничният нефрит в компенсиран стадий протичат с полиурия. Те се отличават със сравнително по-високото относително тегло на урината, с албуминурията, цилиндрурията и еритроцитурията. Кръвното налягане е повишено. Може да има азотна задръжка. В урината липсват урохром, уророзеин, уроеригрин, уробилиноген, а това води до  жълтеникавата пигментация на кожата. С полиурия протича пиелонефритът, интерстициалния нефрит, кистозни бъбреци.

3.Първичната или невропатичната полидипсия се отличава от безвкусния диабет по способността на бъбреците да  концентрира. При опит с жаждата, диурезата - в противовес на безвкусния диабет, намалява и относителното тегло може да се нормализира.

 

 

 

Вторник, 29 Декември 2009г. 17:36ч.

ГУША. Увеличена щитовидна жлеза

от

 

Гуша. Описание на гушавост

Това е увеличение на щитовидната жлеза обикновено без  уловими отклонения в нейните функции. Според разпространението се различават ендемична и спорадична гушавост.

Ендемична  гушавост се наблюдава в определени области и засяга голяма част от населението. По данни на Световната здравна организация от ендемична гушавост боледуват над 200 милиона души - около 6% от населението на земята. Заболяването се наблюдава почти навсякъде, но се среща по-често във високите планински райони. У нас в някои планински райони гушавост се среща в 30 % от населението. Заболяването е по-често при децата, юношите и жените. 

Причини за ендемичната гуша

Основната причина на ендемичната гушавост е хроничният недоимък на йод. Източник на йод е почвата, откъдето този елемент преминава в растенията и водата. Човек задоволява нуждите си от йод от растителната храна - 60 %, от животинската – 30 %, и от вода та и въздуха - 10%. В ендемичните области храната и водата съдържат едва 30 %  от  необходимото количество йод. Освен недоимъка на йод за развитието на ендемичната гушавост са от значение и редица допълнителни фактори - недоимъчно белтъчно и витаминно хранене, глистни заболявания, лоши битови условия, хронични инфекции и интоксикации. Клинично ендемичната гушавост се изявява с разностепенно увеличение на щитовидната жлеза. То може да бъде дифузно и възлесто. Наблюдават се и смесени форми. Различават се 5 степенни на увеличение на жлезата. В по-младата възраст преобладават по-леките степени на дифузното увеличение на жлезата, докато при по-възрастните са характерни възлестите форми и по-високите степени на увеличение.

Симптоми на ендемична гуша

Увеличената щитовидна жлеза може да притиска някои съседни органи и да причини различни оплаквания - задух и кашлица при притискане на трахеята, затруднено гълтане при притискане на хранопровода, нарушение на кръвообращението в главата. Ако заболяването се развие в детска или юношеска възраст, то води до забавяне на растежа и закъсняване на половото узряване, изоставане в психичното и умственото развитие. При подозрение за увеличение на щитовидната жлеза особено в ендемични области, трябва веднага да се консултира лекар. От навременното разпознаване и лечение на болните зависи тяхната съдба. Разкриването на значението на йодния недоимък за развитието на ендемична гушавост даде възможност за действено предпазване и лечение. Понастоящем в почти всички ендемични огнища по света вместо обикновената готварска сол се употребява йодирана сол, съдържаща 20 мг калиев йодид на 1 кг сол. 

Профилактика на ендемичната гуша

Освен допълнителното даване на йод в ендемичните области се налага и провеждане на мерки за подобряване храненето и бита на населението. В леките случаи от ендемична гушавост не се налага специално лечение. Достатъчно е само употребата на йодирана сол и антиструмин. Тежките, напреднали случаи и особено тези с прояви от притискане на съседни органи трябва да бъдат системно лекувани. Понякога се стига до оперативно лечение.

Спорадична гушавост. За разлика от ендемичната гушавост този тип увеличение на щитовидната жлеза се среща не в определени области, а разпръснато между населението. Заболяването е по-често у жени над средна възраст. Спорадична гушавост с незначителна изявеност {първа и втора степен) се установява нерядко у подрастващите и през пубертета. Спорадичната гушавост също се дължи нанедоимък на йод. Но в тези случаи недоимъкът на се обуславя от намаленото съдържание на този елемент в храната и водата. 

Причини за спорадична гушавост

Същинските причини на недоимъка на йод при спорадичната гушавост не са изяснени. Предполага се, че в много случаи това се обуславя от наследствено предадена неспособност на щитовидната жлеза да оползотворява йода от неговите източници. От значение са и влиянията на половите жлези, с което се обяснява по-честатата rушавост у жените и подрастващите. Редица храни – зеле, ряпа, цвекло, соя, съдържат т. нар. стрyмигенни  вещества, които подтискат функциите на щитовидната жлеза и водят до нейното увеличаване. Разностепенна rушавост може да се развие и при употребата на някои медикаменти - напр. лекарства, които се употребяват за ле-чение на тиреотоксичните състояния, редица лекарства за намаляване на кръвното налягане, витамин В12.

Клиничните прояви на спорадичната гушавост са същите както при ендемичната. При възрастните жени по-честa е възлестата струма. От практическо значение е т. нар. ювенилна на струма - увеличение на щитовидната жлеза у подрастващите и през време на пубертета. Тя се наблюдава до 70% от момичетата и е честа причина за излишни безпокойствa. Увеличението на щитовидната жлеза в тези случаи е незначително, често несиметрично и не е свързано с никакви отклонения в нейните функции. Струмата обикновено изчезва с напредване на възрастта и не изисква никакво лечение. При всяко установено увеличение на щитовидната жлеза трябва да се потърси лекарски съвет.

Лечение на спорадична гуша

Леката, нискостепенна, спорадична гушавост често изчезва след подобряване условията на живот, пълноценно хранене, леки физически упражнения. В по-тежките случаи се налага лечение с извлек от щитовидна жлеза, но само по назначение и под контрола на лекаря. До оперативно лечение се прибягва в краен случай - при притискане на околните органи или съмнение за злокачествено израждане.

Вторник, 29 Декември 2009г. 17:25ч.

ДИАБЕТ

от

 

Описание на диабет

Захарната болест е била позната още в древността и оттогава носи своето име. В последно време честотата на захарната болест нараства - до 1-2% от населението. Заболяването се среща по-често във високо развитите страни и сред градското население, като се явява най-често към 40-50-годишна възраст. В последно време обаче се отбелязва обезпокоително "подмладяване" на диабета - среща се в детската и юношеската възраст.

 

Причини за диабет

Въпреки непрекъснатите проучвания истинските причини на захарната болест все още не са напълно изяснени. При около 40-50% от болните се открива наследствено предразположение, и то специално при двойна обремененост - от бащина и майчина страна. Точните фактори и механизми на наследственото предаване не са известни. В много случаи наследяването на диабета има интересна динамика - във всяко следващо поколение заболяването се проявява в по-млада възраст. Има и редица рискови фактори, които подпомагат възникването на диабет при съответно наследствено обременяване - нервнопсихични напрежения и претоварвания, затлъстяване, някои инфекции и  наранявания. При някои други ендокринни заболявания, при заболяване на задстомашната жлеза може да се развие и т. нар. съпътствуващ или симптоматичен диабет. Основен болестотворен фактор на захарната болест е недоимъкът на инсулин - хормон на специални клетки на Лангерхансовите острови в задстомашната жлеза. Този недоимък може да бъде първичен - поради намалена секреция, или вторичен - поради нарушено използуване на хормона в тъканите или при наличие на противодействуващи фактори и механизми. Предполага се, че захарната болест в млада възраст се обуславя предимно от недостатъчна секреция на инсулин, а т. нар. диабет на зрялата възраст по-често се дължи на противоинсуларни моменти и влияния. Тези отлики се отразяват и върху клиничните прояви на заболяването.

 

Симптоми на диабет

3ахарната болест в младата възраст (под 30 години) започва обикновено с т.нар. големи белези на жажда, неутолим глад, сухота в устата, често уриниране на големи количества урина - до 2-3 литра на денонощие. Болните бързо измършавяват, губят сили, имат склонност към гнойни заболявания на кожата и общи инфекции. При липса на подходящо лечение, заболяването има непрекъснат ход към влошаване и дава много и тежки усложнения.

Диабетът на зрялата възраст  се проявява след 40-50-годишна възраст. Той започва незабележимо, бавно, с нехарактерни  оплаквания - слабост, лесна умора. Жажда и често уриниране могат да липсват. Теглото се запазва, а понякога се и увеличава - т. нар. тлъст диабет. Заболяването се открива често при изследване на урината или кръвта по друг повод или при развитието на усложнения. Диабетът на зрялата възраст е сравнително по-лек, развива се бавно и при подходяща диета състоянието може толкова да се подобри, че да прави впечатление на оздравяване. Подобряване до пълно изчезване на диабетните прояви се наблюдава при нормализиране на теглото на диабетиците с наднормено тегло. Поради тежките нарушения захарният диабет уврежда почти всички органи и системи. Тези увреждания обикновено се развиват през по-късните етапи на заболяването, но могат да се наблюдават и в самото начало (особено у младите диабетици). Сравнително  най-чести са уврежданията са кръвоносните съдове, като обикновено се засягат малките и средните съдове. Приема се, че тези увреждания  обуславят  повечето от диабетните нарушения. При захарната болест се наблюдават и тежки увреждания на нервната система - възпаления на нервите в коренчетата на гръбначния мозък (неврит, радикулит), проявяващ се със силни болка, нарушения  на чувствителността, а понякога и нарушения на движенията на долните крайници. У по-възрастните диабетици нерядко се наблюдават нарушения на мозъчната дейност, подобни на тези при атеросклерозата - отслабване на паметта, промени в характера, потиснатост и раздразнителност. Увреждат се и сетивните органи. Особено често и тежко се увреждат очите т. нар. диабетна ретинопатия, която често води до ранно настъпващо перде и слепота. Не са редки и нарушенията на слуха и обонянието. Диабетиците (и то в млада възраст) боледуват 3-4 пъти по-често от склероза на коронарните съдове и инфаркт на сърцето. Не са редки и запушванията на кръвоносните съдове главно в долните крайници с гангрена и опадване на пръстите. Тежка и зачестяваща проява на дълготрайния диабет са пораженията на бъбреците, които понякога водят до смъртен изход. Специално у по-младите диабетици може да се развие затлъстяване на черния дроб. Жлъчните камъни се срещат 4-5 пъти по-често у болни жени от захарна болест. Честа начална проява на диабета са пораженията по кожата. В много случаи именно те насочват болния и лекаря да търсят захарна болест. Наблюдават се възпаления на кожата, циреи, абсцеси, подсичания, атрофия, сърбеж около половите органи, характерно зачервяване на лицето. Обикновено диабетиците са склонни към по-чести инфекции, които протичат по-тежко и затегнато. Заслужава да се отбележи, че най-тежката проява на захарната болест в миналото и най-честата причина за смъртен изход – диабетната кома, днес се наблюдава сравнително рядко, и то главно у млади диабетици и след някой провокираща инфекция, операция, преумора, грешки в диетата.

 

Прогнози при диабет

Захарната болест е хронично заболяване, което продължава цял живот с редуващи с е периоди на подобрение и влошаване. Общата продължителност на заболяването е различна. В миналото и специално у младите хора болестта е имала подчертано злокачествен ход и болните са умирали за една до три години, най-често в кома. През последните години в резултат на диетолечението и на лечението с инсулин и други противодиабетни средства, продължителността на живота на болните е удължена с десетилетия. При възрастните болни могат да се наблюдават дори периоди на подобрение, граничещи с оздравяване.

Кога се предполага, че има наличие на диабет?

Подозрения за захарна болест възникват при често уриниране, увеличена жажда, слабеене,въпреки доброто хранене. Сърбежът около половите органи, честите нагноявания  на  кожата, невритите, невралгии, нарушеното кръвооросяване на долните крайници, разклащането и падането на зъбите. Съмнението се засилва, ако в семейството има и други диа6етици. При подозрение  за захарна болест трябва веднага да се консултирате с лекар.За диагнозата не е достатъчно да се установи захар в урината и съдържание на захар в кръвта, а трябва да се уточни типът на заболяването, характерът, степента на нарушението на обмяната на веществата, наличието , изявеността на уврежданията на вътрешните органи. Това може да стане само след продължително специално изследване.

Лечение на диабет. Диабетна диета

Диетолечението и днес е основно лечение на захарната болест. За да бъде от полза, то трябва да бъде назначено от лекар след щателно и системно наблюдение и изследване. Самоназначената или назначената от близките диета е по-често вредна, отколкото полезна за болния. Хранителният режим  трябва да бъде строго индивидуален за всеки болен и съобразен с редица условия - възраст, пол, тегло, професия, тип на диабета, степен на обменните нарушения, динамика, увреждания на други органи. Не съществува единна, универсална диабетна диета, валидна за всички болни и за цялото проти¬чане на болестта. Диетата трябва да се съобразява с проявите и протичането на диабета. Дори при видимо изчезване на диабетните прояви диетичният режим не трябва да се изоставя съвсем, а само съответно да се разшири. Нерядко завръщането към обичайния режим на хранене води до възвръщане на болестта. Общият калораж на храната на болните варира в зависимост от теглото, възрастта, професионалната заетост. Диабетиците с наднормено тегло трябва да нормализират теглото си. Това чувствително подобрява диабетното състояние. Мършавите диабетици следва да се хранят по-усилено, докато възстановят теглото си. По принцип болните не трябва да гладуват или да не си дояждат (с изключение на затлъстелите диабетици). Гладуването и недояждането често водят до влошаване на диабетното състояние и развитие на усложнения. Покрай общия калораж в диетата на диабетно болните има и известни вътрешни размествания на отделните хранителни съставки. Съвременната тенденция е диетата да се доближи до нормалния хранителен режим. В храната се ограничават главно въглехидратите - до 40% и мазнините - до 20% от общия брой калории(вместо 55 и 30% при нормален хранителен режим). Белтъчините трябва съответно да се увеличат - до 20-25%. При младите диабетици се налага по-разширен хранителен режим главно за сметка на белтъчините. Забранена е употребата на фабрична захар и приготвени с нея хранителни изделия

За подслаждане на храната могат да се използуват захар цикламат, сорбит и ксилит - последните до 30-40 г дневно в някои случаи действат слабително ). За препоръчване употребата на растителни мазнини - до 50-60 г дневно. Свинска мас трябва да се избягва. Главен източник на белтъчини са млякото и млечните продукти (киселото мляко съдържа по-малко въглехидрати от прясното - около 2,5%). Месо, рибата и яйцата са ценни хранителни съставки и доставчици  на белтъчини. Трябва да се внимава обаче за съдържани на мазнини - в някои меса то е над 30%. Храната трябва се приготовлява без запръжки и подправки. Тежките меса и месни консерви и колбаси- луканки, пастърми, трябва да се ограничени, спиртните питиета и тютюнопушенето са забранени. Нормалното снабдяване с витамини е от голямо значение за диабетиците. В много случаи се налага допълнителното им даване  и то специално на витамините А, С и групата В. Сол се разшава в нормално количество, стига да няма противопоказания - отоци, повишено кръвно налягане, сърдечна слаб( препоръчват се някои леки алкални минерални води - хисарска, горнобанска, но не трябва да са газирани). При развитие на усложнения и увреждане на вътрешните органи хранителният режим съответно се коригира. Въпреки благоприятните повлиявания на диетата, при много болни се налага  допълнително медикаментозно лечение. Показанията и дозировката на медикаментозното лечение са изключително лекарска задача.

 

Вторник, 29 Декември 2009г. 17:16ч.

ТИРЕОТОКСИКОЗА

от

 

Тиреотоксикоза. Описание на тиреотоксикоза

Тиреотоксикозата е болестно състояние, причинено от усилена функция на щитовидната жлеза. Заболяването се среща по-често в напредналите страни, сред  хората, които се занимават с интелектуален труд.Жените боледуват 7-8 пъти по-често от мъжете.

Причините, за разстройството на функцията на щитовидната жлеза, са многобройни и не винаги могат да се установят. От значение е наследствено предразположение. Проучванията показват, че белези на усилена функция на щитовидната жлеза сред близките на болните от тиреотоксикоза се установяват по-често, отколкото при останалите хора. Вероятно се предава по наследствен път  и предразположението към заболяването. По-голямата честота на тиреотоксикозата е  сред жените.Тя изявена  по време на климактериума и пубертета. Причината вероятно се крие в нарушената функция на половите жлези. Най-често възникването на заболяването се свързва с някакв сериозен стрес - уплаха, професионален и личностен конфликт, неблагополучия, смърт на близък, продължителна нервна и умствена напрегната работа. Тук важния момент за отбелязване е, че тиреотоксикозата се отключва само при лица предразположени към заболяването. Проява на тиреотоксикоза се наблюдават и при токсичния аденом на щитовидната жлеза, известен като горещ възел. Той представлява туморовидно ограничено разрастване на тъканта на жлезата с оформяне на добре обособен единичен възел (рядко множествен). Причините за появата му са неизвестни. Свръхфункцията на щитовидната жлеза се развива при  продължително  лечение с йод или йодни препарати, както и тиреоидни хормони.

 

Симптоми на тиреотоксикоза

Обикновено тиреотоксикозата започва с нервно- психични оплаквания. Болният става неспокоен, емоционално нестабилен, прекомерно чувствителен, лесно избухва, има упорито безсъние. Често е необосновано активен. Наблюдава се и обилно изпотяване, без видима причина. Като начален симптом е и треперенето на ръцете, а понякога  на цялото тяло. Треперенето е постоянно  и  се засилва при емоционални изживявания. Сърдечната дейност е ускорена. Болният  чувствува  сърцебиене  и  прескачане на сърцето. В някои от случаите се наблюдават неспирни диарии. С течение на времето настъпва измършавяване, отпускане на мускулите, лесна умора, болки по костите. Изгледът на болния от тиреотоксикоза е твърде характерен. Кожата е влажна, мека, топла при допир. Често се наблюдават нарушения в оцветяването - потъмняване на кожата или загуба на пигмент (витилиго ). Ноктите изтъняват, лесно се чупят. Космите опадат, косите оредяват. Своеобразен и характерен е изгледът на лицето. Очите са широко отворени, влажни, блестящи. Болният мига рядко. При голяма част от болните се наблюдава екзофталм - изпъкване на очните ябълки. При  болните се увеличава  щитовидната  жлеза (втора-трета степен). Жлезата е мека, еластична, гладка, не болезнена при опипване, често пулсира.

Разпознаването на тиреотоксикозата бива различно трудно. Леките случаи обикновено дълго време биват лекувани за невроза. Насочващи към тиреотокспкоза са някои специфични прояви - немотивирано ускорена сърдечна дейност, треперене, потене, нервно-психична нестабилност. Съмнението се затвърдява при наличието на изпъкнали очи и опипване на увеличена щитовидна жлеза. Напълно изявените случаи от тиреотоксикоза са толкова характерни, че рядко могат да останат незабелязани от близките на болния.

 

Лечение на тиреотоксикоза

Лечението на тиреотоксикозата трябва да започне рано, да бъде съобразено с особеностите на болния, и да се адаптира към развитието на заболяването. Важен лечебен момент е режимът на болния. Даже  болните от тиреотоксикоза трябва да бъдат отстранени от тяхната битова среда. Трябва да се премахнат умствените, както и физическите напрежение и конфликтните ситуации. Храната на болния трябва да бъде разнообразна, белтъчините да преобладават - мляко и млечни продукти, яйца, месо, риба, както и достатъчно плодове, и зеленчуци. Важна е доставката на витамини - А, С, В - с храната или със синтетични препарати. Прилагат се още йодни препарати, тиреоактивни средства, както и различни успокояващи средства и транквиланти. Разбира се, всичко това трябва да става под лекарски контрол, защото самолечението може да доведе до атрофия на щитовидната жлеза.

В случаите, когато щитовидната жлеза не се подава на  медикаментозно лечение се прилага хирургическо. Успешната операция може да даде моментален ефект – напълно изчезване на симптомите.

 

 

 








loading...

Последни коментари

Кой е онлайн

В момента има 32 посетителя в сайта