Окото ви "играе". И така два-три дни. Причината за оплакването обаче не трябва да се търси в зрителния орган, защото е неврологична, заяви д-р Анна Петкова, офталмолог от столичната очна болница "Вижън".
Много често при преумора или стрес мозъкът изпраща абнормални нервни импулси към клепача и той започва да "трепери". "Само по себе си това не е страшно, в повечето случаи проблемът отшумява без лечение - след като човек си почине и намали напрежението", каза още д-р Петкова. Тя също се е сблъсквала с "играенето" на окото в продължение на месец и половина именно заради стресова ситуация.
Ако обаче окото ви продължава да "трепери" повече от 2 или 3 месеца, препоръчва се консултация с невролог. Ако до проблема се е стигнало заради прекалено стоене пред компютъра, добре е за ден-два човек да престане да гледа монитора, защото той натоварва не само очите, но и мозъка.
Най-честият въпрос, който младите хора отправяли към д-р Петкова, е как да използват компютъра възможно най-безопасно. "Добре е да се работи на естествена светлина, а ако няма възможност - да се осигури луминисцентно осветление. Важно е да няма голяма разлика между светлината в стаята и излъчваната от монитора, защото в противен случай окото се претоварва", посочи д-р Петкова. Ако пък се пише в сумрачни условия, окото ще се измори още повече. Да не говорим, че тогава клавиатурата се вижда по-трудно, т.е. зрителният орган допълнително ще се напряга. Два са основните проблеми при работа с компютър. Когато се застояваме за дълго пред него, мигателният ни рефлекс се "разрежда". Това води до нарушаване на овлажняването на повърхността на окото и най-вече на роговицата. Стига се до т.нар. сух синдром. Налага се употребата на капки с изкуствени сълзи 3-4 пъти дневно, може и през 2 часа. "Вторият проблем идва с напрежението на т.нар. цилиарен мускул - този на акомодацията. Той се съкращава неволево, когато гледаме наблизо, за да се изясни образът пред нас - примерно, ако четем весник, книга или пишем на компютъра", каза офталмоложката. В някои случаи мускулът се пренапряга, възможно е да се наблюдава спазъм - т.нар. спазъм на акомодацията, особено при младите, и това "отключва" напрежение в очите и главоболие. "При такива пациенти се извършва подробен преглед с разширяване на зениците", каза д-р Петкова.
За да се избегнат тези проблеми, се изисква стриктен режим на работа и почивка. На всеки 45-60 мин е препоръчително човек да вдига глава от компютъра и да гледа надалеч. "По този начин очите си почиват. Може да отидете до прозореца и да се съсредоточите върху гледката пред вас. Не се смята за почивка, ако примерно допреди малко сте писали, а след това вземете да четете книга. Това не помага!", посочи д-р Петкова. Затова е добре да се работи на бюро пред прозорец, а разстоянието до монитора да е 40-45 см (зависи колко е и голям).
Колкото се може по-късно малчуганите трябва да започнат да се занимават с компютър. "В съвремения живот това е трудно за спазване, защото още на година и половина-две децата се справят с айпада и таблета. Но препоръчителната граница за това е след 3-4 г.", каза очната лекарка. Родителите обаче поне могат да ограничат достъпа, който да е около половин час дневно.
А ето през какъв период следва да се правят толкова важните профилактични очни прегледи:
- При нормално родени бебета, дошли на бял свят без проблеми, препоръчително е първата им консултация с офталмолога да е на 6-месечна възраст. Ако обаче бебето е недоносено, било е поставено в кувьоз и т.н., тогава прегледите и огледът на очните дъна започват по-рано - още през първите две седмици от живота. За организирането им са отговорни неонатолозите.
- Ако развитието на детето е физиологично и без заболявания, то следващият профилактичен преглед би трябвало да е на 3-годишна възраст, след това - преди тръгването на училище - т.е. на 6 години. А впоследствие - всяка година до дълбока старост.Разбира се, ако има някакви оплаквания, то офталмологът взема необходимите мерки. "За измерването на диоптрите на малките деца ние във "Вижън" разполагаме с апарат, който ни дава много важна информация, и то безконтактно. Принципът на изследването е следният: инфрачервена светлина се насочва от апарата към зеницата и за 0,8 от секундата се връща обратната информация за диоптрите и астигматизма. Т.нар. детски авторефрактометър открива проблеми със зрението и астигматизъм от минус 7 до плюс 5 диоптъра, и то с голяма точност (до 0,25 от диоптъра)", каза лекарката. Така много лесно се установява и дали пациентът има разлика в диоптрите на двете очи, което е предпоставка за развитие на "мързеливо око" (ако тя е голяма), разбира се дали има мътнини в очните среди, т.е. има ли евентуално вродена катаракта или друго генетично заболяване.
- Във възрастта между 18 и 45 г., ако българинът няма проблем със зрението, той не посещава очния лекар. Само, че ако съответният човек има близък роднина - майка, баща или дядо с по-специфични очни заболявания като глаукома, профилактичният преглед веднъж в годината не трябва да се пропуска. А това е задължително след 60-ата година.
За да пазим зрението си, д-р Петкова съветва още възрастните да спят поне 8 часа, защото окото почива пълноценно само докато е затворено. Да се консумират разнообразни плодове и зеленчуци, съдържащи витамин А като моркови, боровинки, кайсии. Както и богатите на омега 3 и 6 ненаситени мастни киселини - риба и ядки (особено орехи). Не на последно място и за очите спортът е важен.
Слънчеви очила още от 6-месечна възраст
Важно е слънчевите очила да имат добра UV защита, защото при липсата се увеличава рискът от засягане на лещата на окото и на макулата. До проблема се стига не изведнъж, а в продължение на години. Но това не означава, че носенето на качествени очила трябва да се пренебрегва.
Офталмолозите съветват родителите да започнат да ги поставят на малките деца още от 6-8-месечна възраст.
Очилата за тях са специални модели - с ластична връзка отзад. В началото децата се дърпат и не искат да ги носят, но впоследствие осъзнават, че с тях виждат по-добре и дори ги търсят, показва практиката.
