ЛИМФАНГИТ.Остър лимфангит (lymphangitis acuta). Описание на лимфангит
Острият лимфангит представлява остро възпаление на лимфните пътища. Най честите причинители са стрептококите и стафилококите, по-рядко коли-бактерии, пневмококи и гонококи.
Причини за остър лимфангит
Заболяването се развива най-често като усложнение на инфектирани малки ранички на кожата и лигавицата, през които микроорганизмите навлизат в лимфните пътища. Лимфангит се развива и когато е възпрепятствувано оттичането на раневия секрет, когато превръзките се правят грубо, а също и при усилен отток на лимфа, например при преждевременни или усилени движения на заболелия орган или крайник. Навлизането и придвижването на микробите в лимфните пътища се улесняват от смукателната им дейност.
Начини за разпространение на бактериите при лимфангит
Микробите, попаднали в лимфните пътища се разпространяват по два начина. В първия случай бактериите се размножават в лимфните пътища и ги изпълват по посока на лимфните възли, въвличайки във възпалението все нови участъци от лимфния съд. През стената на съда възпалителният процес се предава на околната съединителна тъкан. Получава се перилимфангит, който се проявява под формата на червена ивица върху кожата по протежение на лимфните съдове. Във втория случай инфекцията се разпространява чрез откъсване на групички от микроби, които се задържат в лимфните възли и там предизвикват ново възпаление.
Форми на лимфангит
Различават се две форми на острия лимфангит: капилярен и трункуларен.
Капилярният лимфангит засяга капилярната лимфна мрежа непосредствено около входното огнище или повърхностна раничка и се проявява със зачервяване на кожата и инфилтрация на подкожната тъкан.
Трункуларният лимфангит засяга по-големите лимфни съдове и се проявява като червена ивица, водеща от входното огнище към регионарните лимфни възли.
Симптоми на лимфангит
Клиничната картина се проявява с местни и общи симптоми. Към местните спадат мрежа от червени ивици в близост с входната врата на инфекцията (капилярен лимфангит) и чувство на напрежение на кожата. Тези ивици проксимално се съединяват в по-широки ленти, една или няколко, успоредно разположени. Регионарните лимфни възли са увеличени и болезнени. Общите явления не са постоянни и в леките случаи могат да липсват. При активно първично огнище, голяма вирулентност на микробите и намалени защитни сили на организма (диабетици, нефритици, алкохолици) те са силно изразени. Проявяват се със слоновост общо неразположение, субфебрилна на десния крайник температура, понякога достигаща до 40 градуса, и чести разтрисания. При дълбоко разположен лимфангит сииптомите са бурни, но по-неопределени: тъпа, дълбока болка по хода на лимфните пътища с оток. Противопоказани са масажите, които могат да доведат до разнасяне на микробите в кръвообращението. Към усложненията на острия лимфангит спадат единичните или множествените абсцеси, наредени като броеница по протежение на лимфния съд, или некроза на кожата и подкожната тъкан. В редки случаи заболяването може да завърши със смърт.
