Научното название на чаената гъба е медузомицет (Medusoтyces Gisevi). За пръв път в Русия се е появила в Забайкалието още през миналото столетие. За истинска родина на медузомицета обаче най-често се приема Тибет. При това там към чаената гъба не се отнасят просто като към разхладителна напитка, а като към източник на наистина чудотворни свойства.
Научно е доказано, че редовното пиене на чаен квас стимулира обмяната на веществата, укрепва имунитета, спомага за лечение на много хронични болести. Макар да го споменават по-рядко, самата гъба има много силни бактерициднu свойства. При използването й мазолите и протриванията зарастват много бързо. Тя помага и при сухите мазоли и напукванията по петите. Тайната е, че съдържа медузин - уникален природен антибиотик. Но да караме поред.
Приготвяне на настойка от чаена гъба
Чаеният квас се приготвя в домашни условия. Тъй като гъбата постоянно расте, може да се започне с малко парченце от нея. С чаена гъба може да се снабдите от някой познат, който има тази полезна съставка. От гъбата майка се отделя парче от долния слой и се слагат в трилитров стъклен съд с изстинал немного сладък чай (5-6 чаени лъжички захар на 1 литър). Стъклената банка се поставя на топло място. В началото гъбата лежи вяло на дъното на съда. Но после изплува нагоре, а след седмица първата доза от настойката е готова. Изплуването на гъбата става благодарение на образуването на продукта от нейната жизнена дейност - въглекиселия газ, като при това настойката се газира от само себе си.
Една гъба на почтена възраст достига дебелина до няколко сантиметра и позволява да се пие от настойката ежедневно, ако, разбира се, не забравите за допълвате течността с нова порция студен леко сладък чай.
Ако отлеете настойка от чаената гъба в свободен съд, то след една-две седмици на повърхността на течността ще се образува тънък полупрозрачен слой - колония от микроогранизми, която с времето също ще се превърне във възрастна гъба.
Ако забравите чаената гъба, цялата течност може да се изпари, но гъбата ще се съживи, щом я залеете със сладка вода или чай. Най-добре е да я държите далеч от прозореца, тъй като студът и пряката светлина забавят развитието й. Банката (стъкленият съд) с чаената гъба не трябва да се затваря плътно. Отворът й трябва просто да се покрие с чиста марля, за да не се праши. Задължително се добавя преварена вода с вече разтворена в нея захар: в чешмяната вода се съдържат много калциеви соли (това са солите, характеризиращи твърдостта на водата), които образуват утайки. Също така не трябва се сипва захар върху гъбататова предизвиква изгаряния по нейното тяло във вид на тъмни петна. Не й влияе добре и силният чай. Периодично гъбата трябва да се измива с чиста вода.
За приготвяне на лечебна настойка е най-добре да използвате зелен чай без всякакви добавки. Много приятен вкус и допълнителни лечебни свойства придава на чаената гъба добавянето в разтвора на отвара от шипки.
Чаената гъба се използва и за отслабване.
