www.zdravni.com

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЧАЕНА ГЪБА

(0 votes, average 0 out of 5)

 

 

 

Научното название на чаената гъба е медузомицет (Medusoтyces Gisevi). За пръв път в Русия се е появила в Забайкалието още през миналото столетие. За истинска родина на медузомицета обаче най-често се приема Тибет. При това там към чаената гъба не се отнасят просто като към  разхладителна напитка, а като към източник на наистина чудотворни свойства.

Научно е доказано, че редовното пиене на чаен квас стимулира обмяната на веществата, укрепва имунитета, спомага за лечение на много хронични болести. Макар да го споменават по-рядко, самата гъба има много силни бактерициднu свойства. При използването й мазолите и протриванията зарастват много бързо. Тя помага и при сухите мазоли и напукванията по петите. Тайната е, че съдържа медузин - уникален природен антибиотик. Но да караме поред.

Приготвяне на настойка от чаена гъба

Чаеният квас се приготвя в домашни условия. Тъй като гъбата постоянно расте, може да се започне с малко парченце от нея. С чаена гъба може да се снабдите от някой познат, който има тази полезна съставка. От гъбата майка се отделя парче от долния слой и се слагат в трилитров стъклен съд с изстинал немного сладък чай (5-6 чаени лъжички захар на 1 литър). Стъклената банка се поставя на топло място. В началото гъбата лежи вяло на дъното на съда. Но после изплува нагоре, а след седмица първата доза от настойката е готова. Изплуването на гъбата става благодарение на образуването на продукта от нейната жизнена дейност - въглекиселия газ, като при това настойката се газира от само себе си.

Една гъба на почтена възраст достига дебелина до няколко сантиметра и позволява да се пие от настойката ежедневно, ако, разбира се, не забравите за допълвате течността с нова порция студен леко сладък чай.

Ако отлеете настойка от чаената гъба в свободен съд, то след една-две седмици на повърхността на течността ще се образува тънък полупрозрачен слой - колония от микроогранизми, която с времето също ще се превърне във възрастна гъба.

Ако забравите чаената гъба, цялата течност може да се изпари, но гъбата ще се съживи, щом я залеете със сладка вода или чай. Най-добре е да я държите далеч от прозореца, тъй като студът и пряката светлина забавят развитието й. Банката (стъкленият съд) с чаената гъба не трябва да се затваря плътно. Отворът й трябва просто да се покрие с чиста марля, за да не се праши. Задължително се добавя преварена вода с вече разтворена в нея захар: в чешмяната вода се съдържат много калциеви соли (това са солите, характеризиращи твърдостта на водата), които образуват утайки. Също така не трябва се сипва захар върху гъбата­това предизвиква изгаряния по нейното тяло във вид на тъмни петна. Не й влияе добре и силният чай. Периодично гъбата трябва да се измива с чиста вода.

За приготвяне на лечебна настойка е най-добре да използвате зелен чай без всякакви добавки. Много приятен вкус и допълнителни лечебни свойства придава на чаената гъба добавянето в разтвора на отвара от шипки.

Чаената гъба се използва и за отслабване.

 

 

 

















Последни коментари

Кой е онлайн

В момента има 1102 посетителя в сайта