www.zdravni.com

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ХИМИЯ НА ЕНЕРГИЙНОТО ПРОИЗВОДСТВО ПРИ ФИТНЕС

(0 votes, average 0 out of 5)

 

 

Организмът разгражда хранителни вещества по три начина, за да произведе енергия. Пътят на АТФ-КФ и на гликолизата са форми на анаеробен метаболизъм - не изискват кислород, за да генерират АТФ. Никоя от тези системи не използват мазнини или протеин директно като източник на гориво и разчитат единствено на въглехидрати. Анаеробният метаболизъм осигурява енергия за високоинтензивни спортни дисциплини, като бягане на 400 м. Тази енергия обаче е ограничена - от приблизително десет секунди за АТФ-КФ до няколко минути при гликолизата. При нея се образува и страничният продукт млечна киселина. С натрупването  се забавя способността на отделните клетки да произвеждат енергия, което води до мускулно изтощение.

Аеробният метаболизъм се задейства при дисциплини, които изискват снабдяване с енергия за по-продължителен период, като колоездене, плуване и бягане на дълги разстояния. Аеробният път има предимства при този тип дейности, защото произвежда много по­вече енергия от анаеробния метаболизъм, без да освобождава млечна киселина.

Пътят на АТф-Кф

Организмът използва пътя на АТФ-КФ, за да осигури енергия в ситуации, изискващи незабавни, високоинтензивни действия. В тялото е складиран аденозин трифосфат (АТФ) в количества, достатъчни само за пет до десет секунди интензивни упражнения, и АТФ се синтезира непрекъснато, за да се произведе енергия за функционирането на мускулите.

Аденозин трифосфатът е съставен от три фосфатни групи, прикрепени към една аденозинова молекула чрез химическа връзка. Връзката, която свързва втората и третата фосфатна група, не е особено силна и лесно може да се разруши. Тогава се освобождава голямо количество енергия, която тялото може да използва за движение.

Отстрани ли се третата фосфатна група от АТФ, оставащата молекула е аденозин дифосфат, или АДФ. Тя може да се регенерирана в АТФ с помощта на креатин фосфат (КФ), който действа като хранилище за фосфати в мускулите ви. КФ отдава една фосфатна група на АДФ, създавайки нова молекула АТФ.

Цикълът АТФ-КФ е безкраен при наличието на адекватни запаси от креатин фосфат. С изчерпване на резервите от КФ организмът започва да произвежда енергия по пътя на гликолизата.

Пътят на гликолизата

Възможно е гликолизата също да протече без наличие на кислород.

При този енергиен път складираният гликоген (дълги нишки от молекули глюкоза) се разгражда на съставящите го глюкозни компоненти. Чрез гликолизата всяка от молекулите глюкоза се разделя и се освобождава енергия.

Гликолизата освобождава повече енергия от пътя АТФ-КФ и се задейства, когато правите упражнение от десет секунди до няколко минути. Недостатъкът е, че като страничен продукт се образува млечна киселина. За известно време тя бързо се разнася от мускулите и се завръща към черния дроб, сърцето и неактивните мускули, където се превръща обратно в глюкоза. Когато производството на млечна кисе­лина е по-бързо от отстраняването и, концентрацията и в кръвта и мускулите се повишава и изпитвате изгарящо усещане в мускулите си. С намаляване интензивността на упражненията или при почивка болката от натрупването на млечна киселина изчезва за двайсет до трийсет минути.

Аеробнuят път

По време на краткотрайни, високоинтензивни упражнения мускулите разчитат основно на АТФ-КФ и гликолизата за производство на енергия. След две или три минути водещ е аеробният път, понеже организмът започва да използва кислород, за да изгаря храни за енергия. Същественото различие между аеробния и анаеробните пътища засяга типа храни, консумирани, за да се произведе енергия. Аеробният път оползотворява за енергия мастни кисецини и аминокиселини в допълнение към глюкозата.

Природата е установила система от метаболитни приоритети, като определя коя хранителна съставка да се мобилизира за източник на гориво. Системата се базира на достъпността и ефективността, с която мускулните клетки използват трите нутриента. Глюкозата е единственото гориво при анаеробните пътища и се употребява, когато кислородът е недостатъчен за аеробен метаболизъм. Гликогенът, Т.е. формата на съхраняване на глюкозата, се намира основно в клетките на мускулите и черния дроб и бързо може да се мобилизира за непосредствен източник на гориво.

При превключване на организма към аеробен път за производство на енергия в допълнение към глюкозата се ползват масти. Мазнините се складират предимно в мастните депа на тялото и не са толкова леснодостъпни като въглехидратите - първо се разграждат до мастни киселини, преди чрез кръвта да се транспортират до работещите тъкани. Тялото проявява склонност да пази протеина заради многобройните му други функции в организма. Подчертахме, че протеинът се ползва основно за растеж и възстановяване на тъканите. Следователно се употребява едва когато другите горива са на привършване.

Тренировките за енергия внасят адаптивни промени в тялото ви.

Като начало увеличават броя на капилярите, обграждащи всяка мускулна клетка - понякога с до 40%. Повечето от малките кръвоносни съдове съдействат за по-голям обмен на кислород и жизненоважни вещества между кръвта и работещите мускулни клетки. Тренировките увеличават и броя на червените кръвни телца, доставящи кислород за мускулните клетки. Комбинирани, тези промени подпомагат по-ефек­тивното аеробно производство на енергия.

Доставен до клетъчната мембрана, кислородът се транспортира в клетката от веществото мuоглобuн. Аеробните упражнения съществено повишават съдържанието на миоглобин в скелетната мускулатура. Повишението обаче възниква само в мускулите, участващи в тренировката, но не и в по-малко активните мускули. Основната функция на миоглобина е да пренася кислорода от клетъчната мембрана до местата за произвеждане на енергия в клетката, наречени митохондрии.

Аеробното производство на енергия е изключителна отговорност на митохондриите. Малките, подобни на кесии, структури в клетките комбинират въглехидрати, мазнини и протеин с кислород, за да създадат химическа енергия под формата на АТФ. В митохондриите разграждането на горивата и крайната продукция на АТФ зависят от действията на протеинови молекули - ензuмu. Те предизвикват или ускоряват химически реакции в тялото. Редовните тренировки за издръжливост увеличават броя на ензимите в митохондриите, създавайки условия за по-бързата конверсия на нутриентните вещества в АТФ. Това увелича­ва количеството енергия, произведено в мускулните клетки, а повече енергия означава, че ще сте в състояние да тренирате по-дълго и при по-висока интензивност.

Проучвания чрез мускулна биопсия показват две основни промени, свързани с производството на енергия от митохондриите вследствие тренировките за издръжливост: повишение на броя и размерите на митохондриите. Изследванията отчитат прогресивно седмично увеличение от 5% в броя на мускулните митохондрии за шестмесечен период на тренировки за издръжливост. Постоянните, но постепенни про­мени в митохондриите предполагат, че структурните промени, свързани с аеробните занимания, могат да отнемат месеци и дори години, за да се развият напълно.

Всички индивиди, които тренират при една и съща продължителност и интензивност, ще покажат сходна адаптация при мускулите независимо от първоначалните си заложби. Освен многообразието от промени в мускулите по време на тренировка адаптациите, постигнати от елитните спортисти, са много сходни с наблюдаваните при спортисти, трениращи за местни състезания, без дори да са печелили златен медал. Шампионите наистина са родени с "добри гени", но все пак трябва да вложат дълги часове в тренировки, за да достигнат пълния си потенциал.

 

 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови














loading...

Последни коментари

Кой е онлайн

В момента има 104 посетителя в сайта