
Когато детето, което тръгва на училище, е като шило в торба и нито секунда не е спокойно или когато изпитва панически страх, повод за тревога безусловно има. И то, и неговите близки, имат нужда от помощта на психолога.
Буйното дете
Преди се смяташе‚ че хиперактивността при децата е резултат от лошо възпитание. Този извод се правеше на основание на това‚ че много от тези деца‚ попадайки в училищна обстановка‚ се приспособяваха към новите условия и изисквания твърде бавно. Но приспособяването‚ уви‚ не е всичко и според статистиката около пет процента от децата на ученическа възраст страдат от синдрома на дефицит на внимание и хиперактивност. При това момченцата страдат по-често. Без да влизаме в медицинските подробности‚ ще кажем‚ че този синдром възниква не от лошо възпитание‚ а от някои природно небалансирани дейности на главния мозък. В това общо взето няма нищо страшно‚ хиперактивността не е психическо отклонение. Такива деца често се развиват по-бързо от другите‚ по-рано започват да ходят и говорят‚ по-надарени са‚ по-живи и общителни са от връстниците си. Но на тях наистина им е трудно да се съсредоточат‚ да стоят мирно на едно място повече от пет минути‚ да слушат учителя‚ да изпълняват домашните си задания‚ съответно трудно учат заедно с другите по стандартната училищна програма. Най-често такива деца намират мястото си в живота благодарение на своята енергия‚ комуникативност‚ способност бързо да вземат решения и да правят няколко неща едновременно. Но бедата е в това‚ че заради репутацията си на “двойкаджии и хулигани”, те могат да загубят вяра в собствените си сили и да се почувстват непълноценни.
Как да се избегне това? Някои родители прибягват към медикаментозния начин за коригиране‚ но повечето от нас предпочитат наблягането на работата след училище‚ занималните и т.н. И единият, и другият метод не са особено сполучливи. Ругатните и наказанията само укрепват у детето мисълта‚ че то е “лошо”. А психостимулаторите правят от детето “удобна” за учителя личност. Щом обаче се прекрати приемът на препаратите‚ всички симптоми се възобновяват и дори се усилват.
В този случай‚ консултацията с невролог и психолог е необходима. Това, което сами можете да предприемете в допълнение, още преди да е тръгнало на училище, е следното:
Преди всичко детето трябва да се занимава със спорт‚ за да има възможност “да изпуска парата”‚ да направлява своята неимоверна енергия в мирно русло.
Като домашно упражнение за концентрация и съсредоточаване, на детето може да се предложи моделиране с глина или занимания с рисуване. Отначало то ще драска без ограничение и ще минава през всички контури, но с настойчивост и насърчения от ваша страна, с времето ще започне да става по-спокойно и по-прецизно в работата си. Тогава ще може да му се повери ножица, с която да изрязва различни елементи, да апликира.
За хиперактивните деца е много важно спазването на режим и ритуалност. Тогава детето знае какво да очаква и бързо се научава кога е време да лудува и кога да се съсредоточи и да внимава.
Не бързайте да отказвате‚ ако психологът ви посъветва да го запишете в специализирано училище‚ където класовете са малки‚ уроците - кратки‚ а междучасията - дълги, и където се редуват умственото и физическото натоварване. Всичко това помага за приспособяване на детето към обикновения училищен режим.
И най-важното - самите вие трябва да запазите спокойствие‚ за да може детето винаги да знае и чувства‚ че вярвате в него.
Ако детето ви се страхува
За борба с външни‚ немотивирани‚ измислени страхове‚ като този от тъмнината, например, съществува методика за лечение с помощта на рисунки. Тя се основава на същия принцип‚ по който във вълшебното училище на Хогуърст в “Хари Потър”, младите вълшебници се учат да се борят с богарт - привидение‚ приемащо образа на това, от което човек най-много се бои. За да победите това същество‚ трябва от “страшилището” да направите “посмешище”‚ тоест по такъв начин да представите страха си‚ че “на него самия да му стане смешно”. Например в книгата едно от момчетата поставя огромен паяк на ролкови кънки‚ така че той не може да се справи с всичките си осем крака‚ които се пързалят и вървят на различни посоки.
Ако детето може да нарисува “своя страх”‚ опитайте се заедно с него (като хвалите добрите му рисунки) да намерите в самото изображение смешните страни. Можете заедно с него да измислите и други забавни етюди на същата тема. Важното е то наистина да се разсмее‚ да се предизвика у него реакцията на смеха. В никакъв случай не настоявайте‚ ако то отказва да рисува. На втория етап детето трябва да започне да включва себе си в рисунките‚ а на третия - да изобразява как побеждава страха си. Препоръчваме тази последна рисунка (или поредица от рисунки) да бъде поставена на видно място, а вие по-често да хвалите детето за неговата творческа проява и най-важното - за съдържанието й.
Този метод може да се окаже неефективен, когато имаме работа със страх‚ придобит едновременно и във връзка със силна уплаха. Такъв страх се нарича още фобия. Възможно е преживяното да е толкова силно‚ че детето просто да откаже да рисува каквото и да било на тази тема. В такъв случай не бива да действате сами‚ а да се обърнете към психолог. Струва ни се‚ че много добър метод за борба с фобиите е прилаганият от специалистите в областта на невролингвистичното програмиране /НЛП/. Ако в традиционната психотерапия лечението на фобията може да продължава повече от година‚ то при НЛП са необходими само един-два сеанса.