www.zdravni.com

Пре­ди се смята­ше‚ че хи­пе­рак­тив­нос­тта при де­ца­та е ре­зул­тат от ло­шо въз­пи­та­ние. То­зи из­вод се пра­ве­ше на ос­но­ва­ние на то­ва‚ че мно­го от те­зи де­ца‚ по­па­дай­ки в учи­лищ­на об­ста­нов­ка‚ се прис­по­соб­ява­ха към но­ви­те ус­ло­вия и изи­сква­ни­я твър­де бав­но. Но прис­по­соб­ява­не­то‚ уви­‚ не е всич­ко и спо­ред ста­тис­ти­ка­та око­ло пет про­цен­та от де­ца­та на уче­ни­чес­ка въз­раст стра­дат от син­дро­ма на де­фи­цит на вни­ма­ние и хи­пе­рак­тив­ност. При то­ва мом­чен­ца­та стра­дат по-чес­то. Без да вли­за­ме в ме­ди­цин­ски­те под­роб­нос­ти‚ ще  ка­жем‚ че то­зи син­дром въз­ник­ва не от ло­шо въз­пи­та­ние‚ а от някои при­род­но не­ба­лан­си­ра­ни дей­нос­ти на глав­ния мо­зък. В то­ва об­що взе­то няма ни­що страш­но‚ хи­пе­рак­тив­нос­тта не е пси­хи­чес­ко от­кло­не­ние. Та­ки­ва де­ца чес­то се раз­ви­ват по-бър­зо от дру­ги­те‚ по-ра­но за­поч­ват да ходят и го­ворят‚ по-на­да­ре­ни са‚ по-жи­ви и об­щи­тел­ни са от връс­тни­ци­те си. Но на тях наис­ти­на им е труд­но да се със­ре­до­то­чат‚ да стоят мир­но на ед­но място по­ве­че от пет ми­ну­ти‚ да слу­шат учи­теля­‚ да из­пълн­яват до­маш­ни­те си за­да­ния‚ съот­вет­но труд­но уча­т заед­но с дру­ги­те по стан­дар­тна­та учи­лищ­на прог­ра­ма. Най-чес­то та­ки­ва де­ца на­ми­рат място­то си в жи­во­та бла­го­да­ре­ние на своя­та ене­ргия­‚ ко­му­ни­ка­тив­ност‚ спо­соб­ност бър­зо да взе­мат ре­ше­ния и да правят някол­ко не­ща ед­нов­ре­мен­но. Но бе­да­та е в то­ва‚ че за­ра­ди ре­пу­та­ция­та си на “д­вой­ка­джии и ху­ли­га­ни”, те мо­гат да за­губят вяра в собс­тве­ни­те си си­ли и да се по­чувс­тват не­пъл­но­цен­ни.

Как да се из­бег­не то­ва? Някои родители прибягват към ме­ди­ка­мен­тоз­ния на­чин за ко­ри­ги­ра­не‚ но по­ве­че­то от нас пред­по­чи­тат набл­яга­не­то на ра­бо­та­та след учи­ли­ще­‚ за­ни­мал­ни­те и т.н. И еди­ния­т, и дру­гият ме­тод не са осо­бе­но спо­луч­ливи. Ру­гат­ни­те и на­ка­за­ния­та са­мо ук­реп­ват у де­те­то ми­съл­та‚ че то е “ло­шо­”. А пси­хос­ти­му­ла­то­ри­те правят от де­те­то “у­до­бна­” за учи­тел­я лич­ност. Щом оба­че се прек­ра­ти прие­мът на пре­па­ра­ти­те‚ всич­ки сим­пто­ми се въ­зоб­нов­яват и до­ри се уси­лва­т.

В този случай‚ консултацията с нев­ро­лог и пси­хо­лог е необходима. Това, което сами можете да предприемете в допълнение, още преди да е тръгнало на училище, е следното:

Пре­ди всич­ко детето трябва да се за­ни­ма­ва със спорт‚ за да има въз­мож­ност “да из­пус­ка па­ра­та”‚ да нап­равл­ява своя­та неи­мо­вер­на ене­рги­я в мир­но рус­ло.

Като домашно упражнение за концентрация и съсредоточаване, на детето може да се предложи моделиране с глина или занимания с рисуване. Отначало то ще драска без ограничение и ще минава през всички контури, но с настойчивост и насърчения от ваша страна, с времето ще започне да става по-спокойно и по-прецизно в работата си. Тогава ще може да му се повери ножица, с която да изрязва различни елементи, да апликира.

За хиперактивните деца е много важно спазването на режим и ритуалност. Тогава детето знае какво да очаква и бързо се научава кога е време да лудува и кога да се съсредоточи и да внимава.

Не бър­зай­те да от­каз­ва­те‚ ако пси­хо­ло­гът ви по­съ­вет­ва да го за­пи­ше­те в спе­циа­ли­зи­ра­но учи­ли­ще­‚ къ­де­то кла­со­ве­те са мал­ки‚ уро­ци­те - крат­ки‚ а меж­ду­ча­сия­та - дъл­ги, и къ­де­то се ре­ду­ват ум­стве­но­то и фи­зи­чес­ко­то на­то­вар­ва­не. Всич­ко то­ва по­ма­га за прис­по­соб­ява­не на де­те­то към оби­кно­ве­ни­я учи­ли­ще­н ре­жим.

И най-важ­но­то - са­мите вие трябва да за­па­зи­те спо­кой­ствие‚ за да мо­же де­те­то ви­на­ги да знае и чувс­тва‚ че вярва­те в не­го.

За бор­ба с вън­шни‚ не­мо­ти­ви­ра­ни‚ из­мис­ле­ни стра­хо­ве‚ ка­то то­зи от тъм­ни­на­та, например, съ­щес­тву­ва ме­то­ди­ка за лечение с по­мощ­та на ри­сун­ки. Тя се ос­но­ва­ва на съ­щия прин­цип‚ по кой­то във въл­шеб­но­то учи­ли­ще на Хо­гуърст в “Ха­ри По­тър”, мла­ди­те въл­шеб­ни­ци се уча­т да се борят с бо­гарт - при­ви­де­ние‚ прие­ма­що об­ра­за на то­ва, от кое­то чо­век най-мно­го се бои. За да по­бе­ди­те то­ва съ­щес­тво‚ трябва от “с­тра­ши­ли­ще­то” да нап­ра­ви­те “по­сме­ши­ще”­‚ тоест по та­къв на­чин да пред­ста­ви­те стра­ха си‚ че “на не­го са­мия да му ста­не смеш­но”. Нап­ри­мер в кни­га­та ед­но от мом­че­та­та пос­тавя ог­ро­мен паяк на рол­ко­ви кън­ки‚ та­ка че той не мо­же да се спра­ви с всич­ки­те си осе­м кра­ка‚ кои­то се пър­залят и вървят на раз­лич­ни по­со­ки.

Ако детето мо­же да на­ри­су­ва “с­воя страх”‚ опи­тай­те се заед­но с не­го (ка­то хва­ли­те доб­ри­те му ри­сун­ки) да на­ме­ри­те в са­мо­то изо­бра­же­ние смеш­ни­те стра­ни. Мо­же­те заед­но с него да из­мис­ли­те и дру­ги за­бав­ни етю­ди на съ­ща­та те­ма. Важ­но­то е то наис­ти­на да се раз­смее‚ да се пре­диз­ви­ка у не­го реак­ция­та на сме­ха. В ни­ка­къв слу­чай не нас­тоя­вай­те‚ ако то от­каз­ва да ри­су­ва. На вто­рия ета­п де­те­то трябва да за­поч­не да включ­ва се­бе си в ри­сун­ки­те‚ а на тре­тия - да изо­браз­ява как по­беж­да­ва стра­ха си. Пре­по­ръч­ва­ме та­зи пос­лед­на ри­сун­ка (или по­ре­ди­ца от ри­сун­ки) да бъ­де пос­та­ве­на на вид­но място, а вие по-чес­то да хва­ли­те де­те­то за не­го­ва­та твор­чес­ка проя­ва и най-важ­но­то - за съ­дър­жа­ние­то й.