www.zdravni.com

Кога трябва да изследваме кръвната захар?

Най-правилният подход е кръв­ната захар да се изследва, щом човек наближи четиридесета­та си година. При това непременно трябва да се изследва как­то на гладно, така и час и половина-два след закуска.

Ето някои ориентировъчни стойности за здравослов­ ното състояние в зависимост от показателите на стойности­те на захарта в кръвта (в mmol/I):

Нормална кръвна захар на гладно 3,8-6 mmol/I

Предиабетно състояние 6,1-6,9 mmol/I (Трябва да вни-

мавате.)

Кръвна захар след хранене:

-Нормално - под 7,7 mmol/I

-Нарушена поносимост към глюкозата-7,7-10 mmоl/l

Това изследване би трябвало да се прави веднъж на две-три години след четиридесетия рожден ден, или по-чес­то, ако имате в семейството си болни от диабет хора.

Следните състояния изискват рутинно изследване на кръвната захар: затлъстяване, увеличено ниво на триглице­ридите в кръвта, повишено кръвно налягане, болни от заха­рен диабет роднини, често повтарящи се генитални инфек­ции и ако кръвната захар на гладно е 6,1-6,9 mmol/I, а след хранене - 7,7-10 mmol/I.

Как да диагностицираме диабет?

Жените, които са прекарали гестационен захарен диа­бет или са родили едри бебета, също трябва да изследват поносимостта си към глюкозата. Диагнозата се потвържда­ва, ако кръвната захар на гладно е над 7 mmol/I, а следхра­ нене - над 11 mmol/I.

СРЕДСТВА ЗА ДИАГНОСТИЦИРАНЕ НА ДИАБЕТ

Хората, попадащи в рисковата група, трябва да бъдат идентифицирани и следени редовно, за да могат да контро­лират болестта. Ето основните препоръчвани изследвания:

-Пълна кръвна картина, включително НВ, TLC, DLC и ESR.

-Изследване на кръвната захар на гладно и два часа след закуска.

-НЬас дава средната кръвна захар през последните два до три месеца. Резултатът трябва да бъде под 6 mmol/I , за да не говори за наличието на диабет.

- Кръвна урея/ S-креатинин за преценка на бъбречни­те функции.

-Електрокардиограма и рентгенова снимка на гръдния кош за определяне размерите на сърцето и изключване на вероятността от белодробна инфекция като белодробна ту­беркулоза.

-Урина за изследване стойността на микроалбумин.

-Липиден профил, но само след като бъде постигнат добър контрол над кръвната глюкоза.

Преценката на глюкозата в кръвта е изследването, на което се има най-голямо доверие. То може да се направи във всяка лаборатория или у дома с помощта на прост ин­струмент, наречен глюкомер. Това е малък, удобен, порта­тивен инструмент; кръвната захар на пациента може да бъде разчетена по малката лентичка с чувствителен край. Ниво­то на кръвната захар се проверява на гладно и два часа след нормална закуска. Някои предпочитат да дадат на па­циента 75 г глюкоза и да повторят теста след 2 часа.

Изследване на глюкозотолерантен профил

Има още едно изследване, наречено глюкозотолеран­тен профил. За него пациентьт посещава лабораторията сут­рин на гладно. Изследва се захарта в кръвта и в урината. После дават на пациента 75 г глюкоза (разтворена в 250­ 300 мл вода), а половин до два часа и половина по-късно проба от урина и кръв се вземат отново за изследване. След това резултатите се разполагат на графика и им се прави преценка.

Станgартният метод за gиагностика на gиабе­та включва измерване на нивата на кръвната захар. Пър­воначалното изследване обикновено се прави сутрин, на гладно, след като са минали най-малко 10 часа от послед­ното хранене, но не повече от 16 часа. Нормалните резулта­ти са между 70 и 105 mg/dl (3,8 и 5,8 mmol/I според между­ народните единици от системата SI). Ако един човек има ре­зултати от изследването, които са по-високи от 126 mg/dl (7 mmol/I) при две отделни изследвания, диагнозата е диа­бет. Когато човек има ниво на кръвната глюкоза на гладно, което е между 110 и 126 mg/dl (6,1 и 7 mmol/I), той или тя има предиабет (или по-точно "нарушен глюкозен толеранс").

Изследването на нивото на кръвната захар след нахран­ване, така както и изследването по произволно време също са от помощ за диагностицирането на диабета. т. нар. постпрандиално изследване (Т.е. след нахранване - бел. ред.) се осъществява 2 часа след нахранване, докато произволното измерване може да се направи по всяко време на деноно­щието, независимо от храненето. Какъвто и ga е резул­тат, които е по-голям от 200 mg/d/ (11 mmol/I), се смята за сигурен показател за наличие на gиабет.

Тест на глюкозно обременяване

Сигурният критерий при поставянето на диагноза диа­бет представлява т. нар. тест с глюкозно обременяване, едно по-функционално изследване на контрола върху кръвната захар, който се извършва в медицинска лабора­тория или в кабинета на лекаря. Това изследване не е злат­ният стандарт, защото е най-точното и удобно изследване, а защото се използва от най-дълго време при диагностиката.

Всъщност според някои изследвания това изследване е зна­чително по-малко информативно в сравнение с изследва­нето на нивото на кръвната глюкоза на гладно, особено ако то се комбинира с изследване на гликирания хемоглобин (който се нарича още А1С хемоглобин (HgbA1С).

КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЗУЛТАТА ОТ ТЕСТА (ИЗСЛЕДВАНЕТО) НА ГЛЮКОЗНАТА ТОЛЕРАНТНОСТ

Трябва да се подчертае, че някои хора, които са изло­жени на риск от развитие на диабет, имат нормално ниво на кръвната захар по време на гладуване или при изследване с теста за глюкозна толерантност, но въпреки това имат зна­чително повишено ниво на инсулина по време на гладуване, както и след изпиването на глюкозната напитка. Това обик­новено е показател за инсулинова устойчивост и представ­лява ключова информация за поставянето на диагнозата син­дром Х. Много диабетици, които имат повишено ниво на глю­козата по време на гладуване, както и след глюкозното об­ременяване, имат и повишени нива на инсулина.