Това безспорно впечатляващо наричане за любов постига сложно емоционално въздействие, развихряйки кулинарното ни въображение и сетивност на ниво обоняние. Любовта в късметите обикновено е нова, омайна, огнена, по много. Често върви в комплект с имот или друга битова придобивка, както е в кавъра на популярното стихотворение на Ран Босилек:

Бяла спретната къщурка
с две коли отпред
и мадама за притурка -
туй е твоят нов късмет!

Понякога авторът благопожелател като че ли се обърква в старанието си да внуши любовно изобилие и човек се чуди какво, аджеба, му се е паднало. Такъв е случаят с двусмисленото включване на култовия герой от римската митология:

От купон на купон скачаш ти на Купидон

Уж богът на еротичната любов трябва да простреля човека, а пък тук той му скача. Изобщо сложно.
Виж, по-ясни изглеждат нещата, когато късметът опре до консумирането на всепоглъщащото чувство:

Забравил всякакъв комплекс, ще мислиш само ти за секс

Всъщност в традиционната култура, към която се опитваме да се върнем с късметите в новогодишната баница, любовта изобщо не фигурира, обяснява главен асистент доктор Лина Гергова от Института за етнология и фолклористика при БАН. Обяснението е, че тя 
не е някакво щастливо спохождане, което се повтаря многократно, а нещо, което се случва веднъж в живота и не може да бъде обект на такъв тип пожелания.

Късметите от типа "здраве", "щастие", "веселие", "любов" навлизат в употреба по времето на социализма, когато властта се опитва да изтръгне хората от традиционните коледни обреди и да ги подмени с новогодишна масовка. Преди в баницата са се падали "къщата", "нивата", "пилците", "добитъкът" с идеята чрез късмета, вярата и усилията на конкретния човек да се орисат с благоденствие съответните части на домакинството. Социдеологията изважда наричането от обсега на дома и региона и го превръща в индивидуално пожелание, реализирано шумно във всички видове колективи - училища, предприятия, партийни и ОФ организации. Дори най-смисленият на пръв поглед късмет - здравето, няма нищо общо с традицията, обяснява Гергова. Не може то да се падне само на един, защото значи другите да са болни. Веселието пък е абсурден от гледна точка на бита на традиционния човек късмет, тъй веселяците са се броели за пияници и безделници. Трудовите хора са се веселели само на празниците. Постепенно обаче това настроение си пробива път, започва да се появява като вид нормално всдекидневие и дори трасира пътя на антикъсмет като мързела.

След 1989 г. хората се опитват да се върнат към традицията, но реалността вече е твърде различна. Малцина се заравят в книгите, за да научат как точно е било. Повечето обаче избират чалгаджийско-панаирджийския вариант със засилен елемент на забавление. С всяка изминала година индивидуализмът в късметите нараства. В центъра вече е човекът, за когото радост и благоденствие носят главно парите и материалните ценности.

Добри парички ще спестиш - колата с нова ще смениш

е един от най-масовите късмети.

Автопаркът се конкретизира ту като мерцедес, ту като майбах. Стига се и до яхта. Парите изскачат като заслужено възнаграждение само по изключение. Обикновено падат като голям удар, като джакпот, като печалба в "тука има-тука нема" - награда само за хазартни таланти. Отскоро се завъртя и данъчно облекчение - може би това е своеобразен берекет за дома.

Късметите от цикъла "кариера" стават все повече и по-разнообразни. Възможностите далече надхвърлят скромното служебно повишение и дръзко стигат до изпълнителната и законодателната власт.

Няма значение мис или мистър - ще ставаш ти министър.
Ще бъдеш на Бойко конкурент - мотиката ще бъде твой патент.
Кариерата ще е приоритет -
я шеф, а депутат напред!

В празничната суета въобще няма невъзможни неща. 
Отивай при най-добрия издател - ще станеш ти писател.
Перчема заглади - ще те дават в централните новини.
Късметите, свързани с появата на дете в дома, може и да минат за по-традиционни. Но и най-непретенциозният човек се чуди дали да се умили, или кротко да повърне, когато от листчето лъсне нещо от сорта на:

През новата година ще си имаш бебче - сладко, пухкаво и бяло - като хлебче.

или

Ето, че не закъсня=бебето при теб се спря!

Сред модерните благопожелания изобилстват и късметите, свързани с екскурзии - то не е Дубай, не е Ниагара. Колкото по-далече, толкова по-добре. В това отношение се наблюдава тотално преобръщане на традиционните ценности. Навремето пътуването е било само по неволя - или на гурбет от бедност, или с цел брак в чужд край или най-лошото - като символ на смъртта - към оня свят.

"Не можем да очакваме традициите да стоят все едни и същи, те са отражение на промяната в живота ни - казва Лина Гергова. - Хубаво е , че постоянно във времето остава желанието на българина за добро ново начало." Щом забавлението е взело връх над обичая, нека е така, но нека поне не бъркаме нещата.