Какво представлява алиментарна дистрофия?

Заболяването се развива от недостатъчно постъпване на храна в организма, когато разходът на хранителни вещества в организма пре­обладава над прихода, т. е. над настъпването в организма на различни хранителни продукти. Кратковременното гладуване, например при много от инфекциозните заболявания, още не предизвиква дистрофии на тъканите, тъй като организмът се храни от своите хранителни запаси, главно мастни.

Алиментарната  дистрофия се среща при изтощаващите заболявания, когато организмът не усвоява постъпилите в него хранителни вещества (рак, дизентерия и пр.). При гладуване отначало храненето на организма става за сметка на въглехидратите (гликоген)  и  мастните запаси, а след това за сметка на белтъчините (мускулна тъкан и вътрешни  органи); тогава и се забелязва значително изменение във функциите на органите.

Симптоми на алиментарна дистрофия

Симптомите зависят от продължителността и степента на гладуването, а също от състоянието на  организма в момента на започване на гладуването, от степента на неговата охраненост, от приспособимостта му към изменилите се условия, от разликата, прихода и разхода на хранителните вещества. Различават се три стадия на болестта:

В първия стадий се появява обща слабост, повишена уморяемост, сънливост, постепенно нарастващо отслабване до пълно изчезване на подкожния мастен слой, слабост и болки в краката, повишен апетит и жажда, често уриниране. Болните са бледни, температурата им е понижена, пулсът е забавен. Половото чувство отслабва; менструацията на жените се прекратява. В този стадий болните се лекуват амбулаторно.

Във втория стадий на болестта всички посочени симптоми са изразени по-рязко. Болните постоянно усещат глад. Храненето на организма става от белтъците на самите клетки и тъкани. У болните се наблюдава атрофия на скелетната мускулатура и вътрешните органи. Вследствие намаляване на белтъка в плазмата на кръвта се появяват подкожни  отоци  на краката, лицето, ръцете, а след  това в коремната кухина (асцит). Развива се сърдечносъдова недостатъчност: задух, понижение на кръвното налягане, отслабване на пулса. Всички функции на организма отслабват, намалява се също образуването на храносмилателни ферменти, което води до поява на диарии, които още повече влошават състоянието на болния. Кожата става суха, атрофична, косите опадат, болните придобиват старчески вид. В този стадий болните трябва да постъпят в болница.

В третия, последния стадий на болестта се развиват дълбоки, необратими изменения с угасването на функциите, на всички органи, в това число и на централната нервна система. Болните загубват апетит, те нищо не ядат, лежат в легло, тъй като от слабост не могат да се движат. Отоците могат да изчезнат поради обезводняването и обезсоляването на организма. В някои случаи отоци може да няма. Тъй наречената "суха" дистрофия обикновено протича още по-тежко от оточната форма. Болните умират от нарастващата слабост и пълно изтощение на организма.

Лечение на  алиментарна дистрофия

В  п ъ р в и я   с т а д и й на болестта е достатъчно на болните да се назначи усилено хранене с необходимото количество мазнини, въглехидрати, белтъци и витамини. Във  в т о р и я  и особено в  т р е т и я  с т а д и й  основното лечение е също пълноценното хранене на болните, при това в храната трябва да бъде увеличено, на първо място, съдържанието на белтъци. Обикновено у такива болни е отслабнала функцията на храносмилането, затова те трябва да бъдат хранени често - 5-6 пъти на ден - и сравнително с малки порции, като храната трябва да се дава претрита.

Слабите болни, намиращи се в тежко състояние, изискват много големи грижи; необходимо е внимателно да се наблюдават функциите на всички органи и кожата,  за да не се образуват декубитуси. Болните трябва да лежат на топло: те трябва да се затоплят, да им се слагат грейки.