Описание на простатната жлеза

Простатната жлеза се намира в малкия таз под основата на пикочния мехур, в областта на вътрешния отвор на пикочния канал. Тя има формата и големината, на на кестен, чиято основа се прикрепва за пикочния мехур.

Между нея и костите на таза се намират венозни съдове и съединителна тъкан. Задната повърхност, която е по-голяма от предната, се отделя от правото черво (ректума) чрез съединителотъканен слой.

Поради тази близост с ректума простата е лесно достъпна за изследване. Отвън жлезата е покрита с капсула, която е съставена от съединителна тъкан, примесена с гладки мускулни влакна. По предната и страничните повърхности, тя е сраснала с простатата, докато в областта на задната повърхност тя е по-хлабава и лесно може да се отделя от нея.

На задната страна на простатата се опипва бразда, която я разделя на два дяла. На горнпя край на жлезата откъм задната повърхност са разположени семенните мехурчета.

Големината на простатната жлеза зависи от възрастта. До настъпването на половата зрялост тя е малка и се състои предимно от мускулна тъкан. Жлезистата тъкан се развява в периода на половата зрялост. При възрастните мъже тя има дължина 2,5 см, ширина 2-2,5 см и дебелина - 1,7 -2,3 см .Нейната маса е 20-30 г.

Простатната жлеза се състои от 30 до 50 жлези, които са разклонени гроздообразно. Отделните групи жлези имат свои каналчета, които се съединяват помежду си и накрая образуват 5 6 по-големи канала, вливащи се в задната част на пикочния канал.

Освен жлезиста тъкан простатната жлеза съдържа и съединителна тъкан и гладки мускулни надлъжни и циркулярни влакна. Те обхващат отделните групички от жлези и при тяхното съкращаване се улеснява отделянето на секрета.

Простатната жлеза се кръвоснабдява от клонове на артериите , които хранят пикочния мехур и от клонове на хемороидалните артерии.

Венозната система се разполага между капсулата и фасцията на простатата. Тя се състои от гъста мрежа отделни клончета, които се вливат в разположените между простатата и ректума венозни сплетения.

Лимфните съдове на простатата се намират във връзка с лимфната система на пикочния мехур.

Инервацията се осъществява от симпатикови и парасимпатикови нерви.

Простатната жлеза е допълнителна полова жлеза с външна секреция, чиято основна задача е да поддържа жизнеспособността на сперматозоидите.

Отделянето на простатния секрет се осъществява в две фази- фаза на покой и фаза на активност. При полова възбуда секрецията се увеличава.

Между функцията на простатната жлеза и хормоналната дейност на тестисите съществува определена взаимозависимост. Известно е, че след кастрация настъпва атрофия на простатата. Освен това атрофията се последва и от спиране на секрецията. Обратно, при имплантиране на тестисна тъкан или инжектиране на мъжки полови хормони простатата се уголемява и увеличава секрецията си. Чрез опити с животни е доказано, че простатната жлеза влияе върху функцията на тестисите, създава условия за развитието на сперматозоидите и стимулира тяхната подвижност.

Остава неразрешеният въпрос, дали простатата освен външносекреторната функция притежава и вътрешносекреторна. Засега се предполага, че тя отделя хормон, чиято химична структура не е известна и с чиято функция се свързват от промените, които настъпват в организма след хирургичното лечение на аденома на простатата, включително и намаляването на половата функция при една част от болните.

Семенното мехурче е чифтен орган. Дължината му е около 5 см, ширината - около 2 см и дебелината - около 1,5 см. Долният му край оформя канал, който се съединява с канала на придатъка и се оформя еякулаторният канал.

Доскоро се смяташе, че основната функция на семенното мехурче е да служи за резервоар на сперматозоиднте. Сега е установено, че то има задача не да складира сперматозоидите, а да произвежда секрет, които заедно с този на простатната жлеза образува семенната течност. Основният резервоар на сперматозоидите, е опашката на придатъка иа тестисите. Смята се, че секретът увеличава обема на спермата, чрез което се увеличава и подвижността на сперматозоидите.