Шок. Причини за шок

Шокът се дължи на нарушения във функциите на централната нервна система, причинени най-често от силни болкови дразнения или от силно дразнене на някоя рецепторна зона. Среща се при силни емоции, ненормални раздразнения на слуха или на зрението, раздразнение на хеморецепторите при големи кръвоизливи, при хеморагичен панкреатит, перфоративен перитонит, странгулация, белодробен инфаркт. Развива се също при по-големи изгаряния.

Фази при шок

При шока има предхождаща възбудна фаза, след което функциите на нервната система се потискат.

При шока патогенетично се различават  три стадия, които дават и съответната клинична картина:

1. Иритативна или еректилна фаза. Тя е краткотрайна и протича със  силно възбуждане на симпатико-адреналната система. Възбуждението обхваща цялата нервна система.

2. Торпидна фаза. След краткотрайна иритативна фаза възбудените вегетативни центрове и нервна система изпадат в задръжка. Настъпват дискоординация, разстройство във вазомоторните центрове, в биохимичните процеси и хуморалната среда.

3. Агонална фаза. Най-после настъпват необратими изменения в нервната системa, в хуморалните и биохимичните процеси.

Диагноза на шок

При шока съзнанието е запазено. Болният разбира тежкото си състояние, но се отнася равнодушно към него.

Симптоми на шок

Той е блед, апатичен, вял, с леко учестен пулс, с изпотено и масковидно лице. Дишането е дълбоко и правилно. Леката форма на шока се среща много често при нараняване, болки и др. При по-тежките форми състоянието на болния все повече се влошава: болният лежи отпуснат, дишането става често, повърхностно, пулсът се учестява, става малък, филиформен. Болният се оплаква от липса на въздух. Сърдечните граници намаляват, тоновете  стават глухи.