Какво представлява  хипертонията?

Хипертоничната болест е хронично заболяване, което се характеризира с повишено кръвно налягане вследствие на силни емоционални преживявания или нервни напрежения.

Какви са причинитe на хипертонията?

Хипертоничната болест има кортиковисцерална етиопатогенеза.

Отключващи моменти са продължителните нервни вълнения, нервните пренапрежения от битов или професионален характер, психичните травми, афектите и емоциите. Черепната травма също има етиологично значение.

Патогенезата на хипертоничната болест не е окончателно изяснена поради особената сложност на регулаторните смущения. Създадените постоянни огнища на възбуди в мозъчната кора нарушават равновесието между възбудните и задръжните процеси в нея. Вазомоторните нервни центрове, които най-често и най-силно реагират при всяка нервна възбуда, изпадат в невротично състояние с преобладаване на вазоспастични реакции. Нарушената интеграция и ненормалните физиологични отношения между вазомоторните центрове в кората и подкоровите възли са едни от пусковите механизми за развитието на хипертоничната болест. Нарушеното отношение между възбудните и задръжните процеси, наличността на застойни огнища на възбуди в кората и подкорието, заедно с повишеното кръвно налягане, повлияват върху ендокринните жлези, пресорните субстанции и депресорните рефлексни зони. Иникреторният апарат се включва в патогенетичния процес още в първите фази на хипертоничната болест.

Намаленото кръвооросяване на бъбреците (най-малко с 1/3) става причина за продукцията на ренин, който, свързвайки се алфа две глобулин, образува хипертензин. Последният повишава вече трайно кръвното налягане. Този фермент се открива в кръвта в първия, втория и третия стадий на хипертоничната болест.

Допуска се също, че настъпва изтощение на депресорния апарат на аортата и каротидния синус вследствие на чести промени в налягането в първия стадий. Депресорните апарати постепенно стават нечувствителни към измененията в кръвното налягане и започват да реагират неадекватно на тях. Трайното повишение на кръвното налягане покрай вазоспазмите и дистрофичните процеси води до развитие на морфологични изменения в различните органи.

Медицинската практика, а също и други данни показват известна наследственост и предразположние в развитието на хипертоничната болест. Има значение и еднаквостта на условията на бита - седящ живот, вълнения, хранене и пр. За появата и развитието обаче на хипертоничната болест водещо значение имат влиянията на външната среда - бит, професионални, обществени отношения.

Симптоми на хипертония

Пациентите, които не знаят за заболяването си, не дават никакви оплаквания. Първоначалните оплаквания са неспокойствието и лесната раздразнимост, леката умора и отпадналост. Болният се оплаква от главоболие, което се локализира в тилната или челната област и е най-силно сутрин. Често пъти болният има хиперстеничен (пикничен) хабитус или затлъстяване и диабет. Увеличеното кръвно налягане има диастоличен тип, тъй като се дължи на спазми на артериолите. Понеже в началото този спазъм не е постоянен, то често пъти лекарят не намира увеличение на кръвното налягане и оплакванията на болния се разглеждат като неврастенични.