Причини за миокарден инфаркт

Миокардният инфаркт в 80% от случаите се явява след тромбоза на някой от клоновете на коронарните артерии на сърцето. Рядко причината може да бъде емболия.

Най-често инфарктът се дължи на запушване на низходящия клон на лявата коронарна артерия. В този случай инфарктът обхваща предната стена на лявата и дясната камера, като се обхващат сърдечният връх и част от междукамерната преградка. Следва по честота инфарктът, който заема задната стена на лявата камера близо до основата поради запушване на ramus circumflexus на лявата коронарна артерия. Най-рядък е инфарктът от запушване на дясната коронарна артерия. Тогава се получава инфаркт на задната стена, който обхваща и междукамерната преградка, поради което се получава нарушение на проводната система.

В 30-40% от случаите миокардният инфаркт се предшествува от стенокардия. Основната причина за тромбозата почти във всички случаи е атеросклерозата, която е довела до значително стеснение на просвета на коронарната артерия. За пълното запушване допринася спазъмът на артерията, предизвикан от раздразнението на нервния апарат. Хипертоничната болест благоприятствува развитието на миокардния инфаркт.

Симптоми на миокардния инфаркт

В около половината от случаите миокардният инфаркт се явява внезапно. В останалата половина настъпването му се предшествува от засилване на стенокардичните пристъпи, от които болният страда. Пристъпите зачестяват, като започват да се явяват не само при напрежение, но също така и при покой. В други случаи болният изпада в status anginosus, който преминава в състояние на миокарден инфаркт.

Периоди в развитието на миокарден инфаркт

В развитието на миокардния инфаркт могат да се различат два периода: 1) остър период и 2) период на възстановяване.

1. Остър период. Започва с много силна болка, която се явява най­-често през нощта или в сутрешните часове, обикновено без някакъв външен повод. Болката за разлика от тази при стенокардията се локализира повече в долната част на гръдната кост; тя продължава с часове, а понякога 2-3 дни, като същата е във връзка с продължителната исхемия на миокарда.

В следващите 1-2 часа от настъпването на миокардния инфаркт се появява остра недостатъчност на кръвообращението. В по-леките случаи се развива само съдова недостатъчност, която се проявява с картината на колапс: побледняване на кожата и лигавиците, хладен пот, ускорен и малък пулс, спадане на артериалното налягане (най-вече систоличното до 70-80 мм). Ако артериалното налягане е било повишено, то може да спадне до нормата. При много силна болка болните изпадат в състояние на шок; тогава те са възбудени и неспокойни.

През следващите дни, ако некрозата обхваща по-обширен участък, настъпва левокамерна недостатъчност, която се изразява с появата на задух, под формата нa кардиална астма, застойни явления в белите дробове, развиване на белодробен оток. Сърцето се увеличава вляво, появява се тахикардия, тоновете стават глухи, чува се систоличен шум на върха. Понякога се появява аритмия (екстрасистолия). Открива се перикардиално триене, което трае около 2-3 дни.

Левокамерната сърдечна недостатъчност може да премине в деснокамерна: набъбване на шийните вени, увеличаване на черния дроб, повишаване на венозното налягане. Понякога поради тежкия колапс набъбването на шийните вени, както и повишеното венозно налягане могат да липсват. За настъпването на острата недостатъчност се отдава особено значение на всмукването на хистаминоподобни вещества от некротичния участък.

От втория-третия ден настъпва повишение на температурата, която се движи около 38-38,5 градуса по Целзий, с ремитиращ характер и трае 5-7 дни.. Утаяването на еритроцитите е ускорено. Повишената температура, левкоцитозата и ускореното утаяване на еритроцитите се обясняват с образуването на автолитични продукти от разпадането на белтъчните вещества. По същото време се открива и хипергликемия.

Клиничната картина на миокардния инфаркт може да се усложни с появата на емболии в големия кръг - мозък, бъбреци, слезка, долни крайници и др. Могат да се получат и белодробни инфаркти.

2. Период на възстановяване. След преминаването на болката и спадането на температурата болните навлизат в продължителен период на възстановяване, който трае средно до 2 месеца, а в някои случаи и повече. През това време се извършват процеси на зарастване на инфаркта, разрастване на съединителна тъкан и цикатризиране. Утаяването на ери­троцитите продължава да е ускорено. Болните се намират в състояние на привидно благополучие, тъй като е възможно и ново влошаване.

При миокардния инфаркт могат да настъпят следните усложнения: 1. Разрив на сърцето. Получава се през време на миомалацията (от 3 до 10-ия ден).

2. Мъждение на камерите, което може да предизвика внезапна смърт Обикновено то се предшествува от появата на политопна или залпова екстрасистолия.

3. Остра аневризма на сърцето, която се получава през 2-3-та седмица, най-вече при инфаркт на предната стена. След образуването на аневризмата започват да се забелязват пулсации в сърдечната област в III-V междуребрие.

След оздравяването стенокардните пристъпи могат да се прекратят, а в други случаи те се подновяват.

Прогноза при миокарден инфаркт

Прогнозата на миокардния инфаркт е сериозна. До края на първата година 25% от получилите миокарден инфаркт загиват. Най-голяма е смъртността в първото денонощие. След първата година от получаването на миокардния инфаркт болните обикновено умират от повторен инфаркт или вследствие настъпилата сърдечна недостатъчност. Само 5-10% от болните, прекарали миокарден инфаркт, са в състояние да подемат предишната си работа, ако тя не изисква особени физически усилия.