Студеното време предразполага към образуване на тромби

Студеното време е по-благоприятно за пациентите, които имат проблем с вените, но и то крие опасности. Тогава по-възрастните хора се обездвижват, защото си стоят у дома, не правят и малките разходки, които си позволяват през лятото. А това е сериозен проблем, тъй като венозната кръв се изтласква не от сърцето, а от мускулната помпа при движение (т.е. от свиването на мускулите). Това обясни пред проф. Лъчезар Гроздински, началник на отделението по ангиология (науката, която се занимава с изследването на венозните заболявания) в столичната болница "Сити Клиник" и председател на Националното дружество по ангиология и флебология. Той препоръча човек

да се раздвижва
на всеки 2 чса

ако се е заседял или е стоял дълго време прав. А по-възрастните да ходят поне 1-2 км. За останалите професорът смята, че дневно им е нужна най-малко 30-минутна двигателна активност.

"За съжаление младите масово сядат в колите, отиват на работа, стоят в офиса по 10-12 чса, което е опасно. Вече има компютърни заболявания и едно от тях е дълбоката венозна тромбоза", казва проф. Гроздински. И дава следния пример: ако човек се застои на бюрото, кръвта застоява в долните крайници и създава известен риск за развитие на венозна тромбоза (това означава запушване от съсирек на дълбоките или повърхностните вени). При такъв процес в дълбоките вени най-тежкото усложнение е дълбоката венозна тромбоза. При нея от съсирека може да се откъсне част - т.нар. тромб, който да достигне белия дроб, да причини тежко белодробно поражение или дори смърт.

Известно е, че белодробните емболии (б.р. - внезапно запушване на белодробна артерия), причинени от венозни тромбози, са на четвърто място по смъртност в света след инфаркта, инсулта и рака. Затова хората трябва да познават симптомите на венозните тромбози. "Примерно при по-безопасния и повърхностен тромбофлебит, който е видим, вената се подува, зачервява, втвърдява и боли силно. Т.е. всеки лекар може да постави диагнозата. При дълбокия тромбофлебит, който най-често причинява белодробните емболии, симптомите и диагностиката са много по-различни. "При него отокът обхваща цялата подбедрица или целия крайник, съпроводен е с болка, а понякога кожата посинява. Моят съвет е при болка с оток в крайника (в цялата подбедрица или бедрото и подбедрицата) задължително да отидете на преглед", отсече проф. Гроздински.

Когато болният с описаните оплаквания вече е стигнал до специалист, той трябва да му направи ултразвуково изследване - т.нар. еходоплер на вените. "При клиничната диагностика, ако специалистът не е много опитен, възможността да постави правилната диагноза е 50%. А изпускането на останалите 50% може да е с цената на живота", подчерта проф. Гроздински. Според него хората трябва да знаят, че не е добре да подценяват симптомите. Ако ехографията установи, че пациентът е с венозна тромбоза, лечението ще е много ефективно, защото до диагностика се е стигнало навреме. И така болният ще бъде предпазен от тежки усложнения.

Един процент от хората имат предразположение към развитие на дълбока венозна тромбоза. Като се добави втори рисков фактор - обездвижване или някои от останалите

опасности
като травма

орална контрацепция, бременност или операция, венозната тромбоза вече е налице. "С доц. Иво Петров (председател на Дружеството на кардиолозите в България и началник на Клиниката по сърдечно-съдови заболявания в "Сити Клиник") създаваме два центъра", съобщи още проф. Гроздински. Единият ще е за всякакъв вид диагностика и лечение на венозните заболявания и усложненията от тях. "Тук се имат предвид ехографска и рентгенографска диагностика, а лечението ще е медикаментозно, с лазер или пък по вътрешносъдов път с катетър ще се достига до проблемното място в съда", обясни професорът. Вторият център ще е за ранна диагностика и комплексно лечение на атеросклерозата (тя засяга вътрешния слой на съдовете, те стават по-дебели, защото по тях се отлагат мастни вещества и се стига до запушването им). Именно на атеросклерозата се дължат повече от

2/3 от случаите
на инфаркт

и инсулт. "Ще я търсим в артериите на главата, на краката, на корема с всички модерни апарати", заяви Гроздински. Най-сериозният рисков фактор за атеросклерозата са хроничният стрес и/или депресията, която наистина може да бъде смъртоносна. "Причината е, че целият контрол в организма се извършва от нервната и хормоналната система. Когато се стигне до дисбаланс вследствие на стреса, падат защитните ни сили. А при наличието вече на една непълноценност - примерно човек не се чувства щастлив, не е удовлетворен, се създава проблем и в други структури, на базата на които функционира целият организъм. По този начин се развиват заболявания като атеросклероза и рак", описа професорът. За да намалее рискът от атеросклероза, той препоръчва да се ликвидират рисковите фактори като затлъстяване, обездвижване и пушене.