Какво представляват дерматомикозите?

Дерматомикозите са едни от най-честите кожни заболявания, при които, освен кожата, се засягат и кожните придатъци - косми и нокти, разказва доц. Мирослава Кадурина, завеждащ клиниката по алергология и дерматология към ВМА и специалист с дългогодишна практика  пред Агенция „Фокус”.

Разпознаване и диагностика на дерматомикозите

Типичните изменения при дерматомикозите позволяват точна диагностика при условие, че е потърсена навреме квалифицирана помощ от лекар - дерматолог.

В комплекса мероприятия за профилактиката на дерматомикозите влизат своевременното разпознаване на заболяването, изолиране и лечение на болните, намиране на източника на заразяване и преглед на лицата, които са имали контакт с болния, дезинфекция на бельото, дрехите и принадлежностите на болния, както и контрол над правилното санитарното състояние на лечебното помещение.

Как става заразяването с дерматомикоза?

Характерно за дерматомикозите е, че заразата може да се предаде от котка на друго животно или човек, от човек на котка, от друго домашно животно на котка, както и от човек на човек. Всичко това спомага за широкото им разпространение.

Диагностиката на заболяването се извършва чрез микроскопско изследване по специални методи, при което се виждат нагънати и пръснати мицелните гъбички.

В повечето случаи микроспорията и трихофитията протичат в хронична, но рядко и в остра форма.

Симптоми на дерматомикозите

Попадналите върху кожата гъбички най-често засягат кожата около носа, очите, ушите, шията , гърба, но пораженията могат да обхванат и кожата на крайниците, гръдния кош и корема.

На тези места се появяват рязко отграничени сивобелезникави, закръглени, безкосмени петна, покрити с азбестоподобни люспици, струпеи. В ранния стадий на болестта по засегнатите и възпалени места на кожата, около кръглите, покрити със сплъстени косми огнища, се образуват множество дребни мехурчета, които се пукат, засъхват и образуват струпеи.

Поставяне на диагноза дерматомикоза

Диагнозата се поставя въз основа на клиничните признаци и микроскопското изследване на материал от засегнатите места, в които се откриват голямо количество мицелни нишки и дребни спори.

За дезинфекция на дрехите на болния (в процеса на лечение), те се накисват с 1% разтвор хлорамин, и след това се изпират по обичаен начин. След лечението на болния, всичките дрехи се дезинфекцират в камера с формалинови пари.