Как става заразяването с микоза?

Според данни на различни изследвания, върху квадратен сантиметър от кожата могат да се открият до 30 милиона (!) различни микроби и гъбички. Въп­реки това, присъствието на тези не съвсем привлека­телни съседи не е задължително условие за поява на заболяване: първата защитна бариерата срещу поява­ та на инфекция отвън, е кожата. Тя се състои от няколко слоя и всеки от тях притежава защитни механизми, затова появата на заболяване може да се наблюдава само при явно нарушаване на целостта й - рани, пук­натини или протърквания.

Заразяването с микози става или по пряк път - непосредствено от болен човек или животно, или косвено - чрез предмети, които болният е използвал, или чрез заразени люспи и косми от болни животни.

Освен патогенните гъбички, предизвикващи болести при попадане върху кожата, има и една голяма група от условно-патогенни гъбички, чиято активност се проявява само при отслабени защитни функции на организма. Но дори и патогенните гъбички, попаднали върху кожата, не предизвикват задължително заболяване и тук от огромно значение е способността на организма да се съпротивлява на инфекциите: тоест, за възникване и развитие на заболяванията е необходимо да има определени предразполагащи фактори.

Възрастта и гъбичните заболявания

Най-важен от тях е възрастта. Например, микроспорията (заболяване на кожата и космите) се среща най­ често сред децата от предучилищна и в началноучилищна възраст, а микозата на стъпалата и гъбичките по ноктите са, така да се каже, привилегия на възрастните. Тези различия са свързани с изменението на рН на кожата, дебелината и структурата на роговицата на епидермиса, със състоянието на имунната система.

Не по-малко важен фактор са нарушенията на обмяната на веществата, свързани с напълняване, други ендокринни заболявания, на първо място със захарния диабет, заболявания на надбъбречните и на щитовидната жлеза, на стомашно-чревния тракт. Недостигът на вещества, необходими за строежа на клетките, и нарушенията на енергийното осигуряване на организма, предизвикват структурни изменения на кожата и на­рушаване на функциите Й, в това число и на защитната й функция, както и цялостно отслабване на имунната система на организма. Това винаги се отразява на способностите на организма да се противопостави на различни инфекции, в това число и на гъбичните.

Рискови фактори за гъбични заболявания

Рискови фактори са също така имунодефицитните състояния, причина за които могат да бъдат: стрес, преумора, неправилно хранене, авитаминоза, пушене, злоупотреба с алкохол, продължително приемане на антибиотици, различни хронични болести. Трябва да отбележим, че имунодефицитните състояния са следствие от дисбактериозата - нарушение на баланса на полезната микрофлора в червата, която също изпълнява защитни функции за организма срещу патогенни микроорганизми, в това число и гъбичните.

Заболявания на кръвоносната система и периферната нервна система, съпровождани от нарушения в кръвообръщението и обменните процеси в кожата, също са сериозни предразполагащи фактори. Повишен е и рискът от възникване на гъбични заболявания при бременност и в следродилния период, когато организмът на жената е естествено отслабен. Травмите също играят роля при появата и развитието на микози: здравата кожа на човека е ефективна защита от външни инфекции, но когато целостта й е нарушена, способността й за защита отслабва, което предразполага за проникване на инфекции. Така например, гъбичките по ноктите най-често се появяват след травми по тях, предизвикани от натъртвания, носене на тесни обувки или протривания.

Много важен фактор е и неспазването на личната хигиена. Според специалистите, върху здравата кожа някои видове гъбички умират след 15 минути - здравата кожа притежава собствена "система за защита": повърхностният й слой постоянно се обновява, старите клетки се заменят с нови, затова всекидневното къпане не оставя никакъв шанс на гъбичките да се зак­репят върху нея. Нерационалното хранене също допринася за общото отслабване на защитните сили на организма: калоричното хранене, с високо съдържание на рафинирани, бедни на фибри храни, провокира появата на затлъстяване, нарушаване на процесите на обмяна; непълноценното хранене, при което не получаваме необходимите вещества, води до хиповита­миноза, стрес и общо отслабване на организма.

И, разбира се, съществен рисков фактор е и ако в семейството има заразен с гьбични заболявания ­ тогава се налага още по-строго спазване на хигиената и е задължително при първа поява на признаци на заболяване, веднага да се отиде на лекар.