Какво представлява бластомикозата?

Бластомикозата (северноамериканска бластоми­коза, или болест на Гилкрист) се предизвиква от дрож­деподобната гъбичка Вlastomyces dennatitidis. Това сравнително рядко заболяване има хроничен характер и се отнася. към дълбоките микози. Характеризира се с об­разуване на гранули и гнойни процеси в белите дро­бове, кожата, подкожните тъкани, а при разпростра­нение на процеса - и в много вътрешни органи.

Източниците и пътищата за предаване на това заболя ване не са изучени добре, но причинителят му се открива в почвата и в тинята. В Европа са регистри­ рани единични случаи на това заболяване.

Симптоми на бластомикозата

За началото на заболяването са характерни появата по лицето, шията или крайниците на малки червени­кави възелчета или гнойни пъпки; когато се увеличат, те се покриват с коричка с меки валчета (релефни об­разувания с продълговата и закръглена форма, с по­
мека или по-твърда коричка) по краищата, а след това част от тях се превръщат в язви.

Белодробната бластомикоза по проявите си прили­ча на туберкулоза или на първичен рак на белите дро­бове. Гъбичките могат да проникнат в костите, в чер­ния дроб, в далака, централната нервна система, като образуват тумороподобни образувания, които след то­
ва се превръщат в язви и абцеси. Патологичните из­ менения в централната нервна система могат да до­ведат до паралич.

Разпространението на инфекцията от костите или вътрешните органи към белите дробове, може да пре­ дизвика в тях обширни изменения, което да доведе до
летален изход.

Лечение на бластомикозата

Кожната бластомикоза се поддава на ле­чение с калиев йодид, общата или белодробната блас­томикоза (в хронична форма) се лекува с противогъ-

бични антибиотици (амфотерицин В, кетоконазол - съдържа се в Низорал").