Кога трябва да изследваме кръвната захар?

Най-правилният подход е кръв­ната захар да се изследва, щом човек наближи четиридесета­та си година. При това непременно трябва да се изследва как­то на гладно, така и час и половина-два след закуска.

Ето някои ориентировъчни стойности за здравослов­ното състояние в зависимост от показателите на стойности­те на захарта в кръвта (в mmol/I):

Нормална кръвна захар на гладно 3,8-6 mmol/I

Преддиабетно състояние 6,1-6,9 mmol/I (Трябва да внимавате.)

Кръвна захар след хранене:

-Нормално - под 7,7 mmol/I

-Нарушена поносимост към глюкозата-7,7-10 mmоl/l

Това изследване би трябвало да се прави веднъж на две-три години след четиридесетия рожден ден, или по-чес­то, ако имате в семейството си болни от диабет хора.

Следните състояния изискват рутинно изследване на кръвната захар: затлъстяване, увеличено ниво на триглице­ридите в кръвта, повишено кръвно налягане, болни от заха­рен диабет роднини, често повтарящи се генитални инфек­ции и ако кръвната захар на гладно е 6,1-6,9 mmol/I, а след хранене - 7,7-10 mmol/I.

Как да диагностицираме диабет?

Жените, които са прекарали гестационен захарен диа­бет или са родили едри бебета, също трябва да изследват поносимостта си към глюкозата. Диагнозата се потвържда­ва, ако кръвната захар на гладно е над 7 mmol/I, а след хра­нене - над 11 mmol/I.

СРЕДСТВА ЗА ДИАГНОСТИЦИРАНЕ НА ДИАБЕТ

Хората, попадащи в рисковата група, трябва да бъдат идентифицирани и следени редовно, за да могат да контро­лират болестта. Ето основните препоръчвани изследвания:

-Пълна кръвна картина, включително НВ, TLC, DLC и ESR.

-Изследване на кръвната захар на гладно и два часа след закуска.

-НЬас дава средната кръвна захар през последните два до три месеца. Резултатът трябва да бъде под 6 mmol/I , за да не говори за наличието на диабет.

- Кръвна урея/ S-креатинин за преценка на бъбречни­те функции.

-Електрокардиограма и рентгенова снимка на гръдния кош за определяне размерите на сърцето и изключване на вероятността от белодробна инфекция като белодробна ту­беркулоза.

-Урина за изследване стойността на микроалбумин.

-Липиден профил, но само след като бъде постигнат добър контрол над кръвната глюкоза.

Преценката на глюкозата в кръвта е изследването, на което се има най-голямо доверие. То може да се направи във всяка лаборатория или у дома с помощта на прост ин­струмент, наречен глюкомер. Това е малък, удобен, порта­тивен инструмент; кръвната захар на пациента може да бъде разчетена по малката лентичка с чувствителен край. Ниво­то на кръвната захар се проверява на гладно и два часа след нормална закуска. Някои предпочитат да дадат на па­циента 75 г глюкоза и да повторят теста след 2 часа.

Изследване на глюкозотолерантен профил

Има още едно изследване, наречено глюкозотолеран­тен профил. За него пациентьт посещава лабораторията сут­рин на гладно. Изследва се захарта в кръвта и в урината. После дават на пациента 75 г глюкоза (разтворена в 250­ 300 мл вода), а половин до два часа и половина по-късно проба от урина и кръв се вземат отново за изследване. След това резултатите се разполагат на графика и им се прави преценка.

Станgартният метод за диагностика на gиабе­та включва измерване на нивата на кръвната захар. Пър­воначалното изследване обикновено се прави сутрин, на гладно, след като са минали най-малко 10 часа от послед­ното хранене, но не повече от 16 часа. Нормалните резулта­ти са между 70 и 105 mg/dl (3,8 и 5,8 mmol/I според между­ народните единици от системата SI). Ако един човек има ре­зултати от изследването, които са по-високи от 126 mg/dl (7 mmol/I) при две отделни изследвания, диагнозата е диа­бет. Когато човек има ниво на кръвната глюкоза на гладно, което е между 110 и 126 mg/dl (6,1 и 7 mmol/I), той или тя има предиабет (или по-точно "нарушен глюкозен толеранс").

Изследването на нивото на кръвната захар след нахран­ване, така както и изследването по произволно време също са от помощ за диагностицирането на диабета. т. нар. постпрандиално изследване (Т.е. след нахранване - бел. ред.) се осъществява 2 часа след нахранване, докато произволното измерване може да се направи по всяко време на деноно­щието, независимо от храненето. Какъвто и ga е резул­тат, които е по-голям от 200 mg/d/ (11 mmol/I), се смята за сигурен показател за наличие на gиабет.

Тест на глюкозно обременяване

Сигурният критерий при поставянето на диагноза диа­бет представлява т. нар. тест с глюкозно обременяване, едно по-функционално изследване на контрола върху кръвната захар, който се извършва в медицинска лабора­тория или в кабинета на лекаря. Това изследване не е злат­ният стандарт, защото е най-точното и удобно изследване, а защото се използва от най-дълго време при диагностиката.

Всъщност според някои изследвания това изследване е зна­чително по-малко информативно в сравнение с изследва­нето на нивото на кръвната глюкоза на гладно, особено ако то се комбинира с изследване на гликирания хемоглобин (който се нарича още А1С хемоглобин (HgbA1С).

КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЗУЛТАТА ОТ ТЕСТА (ИЗСЛЕДВАНЕТО) НА ГЛЮКОЗНАТА ТОЛЕРАНТНОСТ

Нормално ниво - Нивото не се повишава повече от

160 mg/dl (9 mmol/I); под 150 rng/dl (8,3 mmol/I) в края на

първия час, под 120 mg/dl (6,6 mmol/I) в края на втория час

Без изменение - при липса на промяна, по-голяма или

по-малка от 20 mg/dl (1,1 mmol/I) от нивото, измерена при

гладуване

Предиабетно ниво - при ниво на кръвната захар от 140

до 180 mg/dl (7,8 до 10 mmol/I)

Диабетно ниво - над 180mg/dl (10 mmol/I) по време на

първия час; 200 mg/dl (11,1 mmol/I) или по-високо в края

на първия час; 150 mg/dl (8,3 mmol/I) или по-високо в края

на втория час

Трябва да се подчертае, че някои хора, които са изло­жени на риск от развитие на диабет, имат нормално ниво на кръвната захар по време на гладуване или при изследване с теста за глюкозна толерантност, но въпреки това имат зна­чително повишено ниво на инсулина по време на гладуване, както и след изпиването на глюкозната напитка. Това обик­новено е показател за инсулинова устойчивост и представ­лява ключова информация за поставянето на диагнозата син­дром Х. Много диабетици, които имат повишено ниво на глю­козата по време на гладуване, както и след глюкозното об­ременяване, имат и повишени нива на инсулина.

 

 

< Предишна		Следваща >