Трипер. Какво представлява трипер /гонорея/?

Триперът (гонорея) е заразна болест, която се предава предимно по полов път. Причинител на болестта е микроб, наречен гонокок.

Поставяне на диагноза трипер /гонорея/

За поставяне на диагнозата е необходимо да се изследва под микроскоп гнойният секрет, отделящ се от пикочния канал при мъжа или от шийката на матката при жената. Триперът е болест, от която боледува само човекът.

Как става заразяването с трипер

Заразяването става най-често по полов път, когато гонококитe попаднат върху лигавицата на пикочния канал у мъжа и лигавицатa на матката у жената. Измененията се локализират главно в пикочния канал, матката, тръбите, правото черво, коннюктивите. Извън полово заразяване се среща рядко - най-често при малки момиченца, когато половите им органи са били в контакт с предмети, употребявани от триперно болни (изтривалки, нощни гърнета, столчета и др.). Това трябва да се има пред вид при работа в детски ясли и градини. Момиченцата могат да заболеят при спане в едно легло с болната си майка. При новородените извън половото заразяване с трипер може да стане при преминаване на детето при раждането през заразените родови пътища на болната майка.

Инкубационен период на трипер

Инкубационният период на болестта трае обикновено 2-3 дни. След изтичането на този период върху лигавиците, където са попаднали гонококите, се развива възпалителен процес с характерни белези - зачервяване, оток и отделяне на обилен гноен секрет, придружен от парене и сърбеж в пикочния канал.

Симптоми на трипер

Обилната гнойна секреция (съдържаща предимно левкоцити) продължава 2-3 седмици. След това възпалителните явления намаляват и секрецията става сериозно-гнойна. Болестният процес преминава в под остра или хронична форма.

Прогнози при трипер

Ако не се лекува, гонококовата инфекция постепенно се разпространява в човешкия организъм и може да се дойде, сериозно и усложнения както при мъжа, така и при жената - безплодие. При най-малките признаци на заболяване (гнойно течение, парене, сърбеж, чести позиви за уриниране) трябва да се търси  съвета на специалист дерматовенеролог. В здравното заведение се извършва клиничен преглед и изследване за доказателството на заболяването, прилага се съвременно и безплатно лечение. Особено опасно и вредно е да се разчита на самолечение.

Антибитиотиците, сулфонамидни препарати и други,  могат да причинят много сериозни усложнения и да забавят правилно лечение.