Кога се появява възпаление на простатата?

Възпалението на простатната жлеза се среща пре­димно във възрастта от 20 до 40 години.

През последните години вследствие на увелича­ването на средната продължителност на живота се наблюдава и при по-възрастните. Среща се най-често при болни, които в момента или в миналото са боледу­вали от възпаление на пикочния канал (катар), при бо­лни с ангини, грип, пневмония, възпаление на жлъч­ния мехур и др., откъдето инфекцията по съседство, по кръвен и лимфен път прониква в простатната жле­за. Липсата на движение, простудата, злоупотребата с алкохол, венозният застой в малкия таз, задръжката на секрет при атония на простатната жлеза, запекът и мастурбацията благоприятстват развитието на възпа­ление на простатната жлеза. Заболяването се проявява остро и хронично.

Какво представлява остър простатит?

Отначало болните се оплакват от по-често уриниране и парене в пикочния канал, ко­ето се усилва през нощта. Те имат неприятни усещания и тежест в слабините, в правото черво, понякога съпро­водено с болезнено изхождане.

При обективното изследване простатната жлеза се намира леко уголемена и болезнена.

Когато възпалението обхване цялата жлеза, кли­ничната картина е много по-бурна. Налице е обща отпадналост, липса на апетит, висока температура (до 400с) с втрисане, болезнено уриниране, което при някои от болните може да се прояви с частична или пълна задръжка на урината. Езикът е сух, пулсът и ди­шането са ускорени. При ректално туширане проста­тата е силно уголемена, с гладка и опъната повърхност, силно болезнена. в началото урината е чиста, но кога­то възникне пробив на гнойника в пикочния мехур, тя става мътна. Диагнозата на острия простатит не е трудна. Тя се поставя въз основа на оплакванията на болния и резултатите от изследванията на простатната жлеза, простатния секрет, кръвта и урината. Лабора­торните изследвания наред с промените, характерни за острите инфекции, показват левкоцитурия, особено след туширане на простатата. По-типична е находката на простатния секрет, трихомонии и положителната бактериална култура.

Как се поставя диагнозата остър простатит?

За диагнозата помага и ехогра­фията, а само при неясни данни и за диференциална диагноза може да се използва и КАТ (сканиране). Ехо­графията показва частично или пълно уголемяване на простатната жлеза.

Диференциална диагноза се прави с тазови възпа­лителни процеси от друг произход, с тумори в малкия таз, а при леките форми - с остър цистит И уретрит. Рядко може да се развие остър възпалителен процес на семенните мехурчета, които могат да симулират карти­ната на остър простатит.

Какво е лечението на острия простатит?

Лечението на острия простатит е комплексно. В зависимост от вида на инфекциозния причинител и неговата чувствителност се назначават мощни антиби­отици и химиотерапевтици. Лечението трябва да про­дължи до пълното излекуване. За намаляване на бол­ката се назначават болкоуспокояващи средства. Добри резултати се получават от приложението на свещички със същата цел се назначават и процедури във вид на загряващи компреси, грейка, топли седящи вани с температура до 30-400с. За регу­лиране изпразването на дебелото черво се назначават слабителни средства.

По време на лечението болните трябва да останат на легло. Те не трябва да имат полови сношения и не бива да консумират алкохол. Храната трябва да бъде пълноценна, без остри подправки.

При острия простатит не трябва да се извършва масаж, тъй като той може да предизвика засилване на възпалителния процес и разсейване на инфекцията по кръвен път.

Лечението на болните с остър простатит трябва да продължи до пълното им излекуване. Освен това тряб­ва да се провежда и лечение по отношение на останали­те причини. А това са най-често инфекциозни огнища, разположени на друго място в организма или възпали­телни заболявания на пикочната система.

Когато лечението се провежда навреме и правил­но, острият простатит бързо отзвучава. В противен случай, освен че може да стане хроничен, са възможни усложнения с образуването на абсцес. При оформяне­то на абсцес не трябва да се изчаква спонтанното му пробиване, а незабавно да се проведе хирургическо ле­чение.