Описание на диабет

Захарната болест е била позната още в древността и оттогава носи своето име. В последно време честотата на захарната болест нараства - до 1-2% от населението. Заболяването се среща по-често във високо развитите страни и сред градското население, като се явява най-често към 40-50-годишна възраст. В последно време обаче се отбелязва обезпокоително "подмладяване" на диабета - среща се в детската и юношеската възраст.

Причини за диабет

Въпреки непрекъснатите проучвания истинските причини на захарната болест все още не са напълно изяснени. При около 40-50% от болните се открива наследствено предразположение, и то специално при двойна обремененост - от бащина и майчина страна. Точните фактори и механизми на наследственото предаване не са известни. В много случаи наследяването на диабета има интересна динамика - във всяко следващо поколение заболяването се проявява в по-млада възраст. Има и редица рискови фактори, които подпомагат възникването на диабет при съответно наследствено обременяване - нервнопсихични напрежения и претоварвания, затлъстяване, някои инфекции и наранявания. При някои други ендокринни заболявания, при заболяване на задстомашната жлеза може да се развие и т. нар. съпътствуващ или симптоматичен диабет. Основен болестотворен фактор на захарната болест е недоимъкът на инсулин - хормон на специални клетки на Лангерхансовите острови в задстомашната жлеза. Този недоимък може да бъде първичен - поради намалена секреция, или вторичен - поради нарушено използуване на хормона в тъканите или при наличие на противодействуващи фактори и механизми. Предполага се, че захарната болест в млада възраст се обуславя предимно от недостатъчна секреция на инсулин, а т. нар. диабет на зрялата възраст по-често се дължи на противоинсуларни моменти и влияния. Тези отлики се отразяват и върху клиничните прояви на заболяването.

Симптоми на диабет

3ахарната болест в младата възраст (под 30 години) започва обикновено с т.нар. големи белези на жажда, неутолим глад, сухота в устата, често уриниране на големи количества урина - до 2-3 литра на денонощие. Болните бързо измършавяват, губят сили, имат склонност към гнойни заболявания на кожата и общи инфекции. При липса на подходящо лечение, заболяването има непрекъснат ход към влошаване и дава много и тежки усложнения.

Диабетът на зрялата възраст се проявява след 40-50-годишна възраст. Той започва незабележимо, бавно, с нехарактерни оплаквания - слабост, лесна умора. Жажда и често уриниране могат да липсват. Теглото се запазва, а понякога се и увеличава - т. нар. тлъст диабет. Заболяването се открива често при изследване на урината или кръвта по друг повод или при развитието на усложнения. Диабетът на зрялата възраст е сравнително по-лек, развива се бавно и при подходяща диета състоянието може толкова да се подобри, че да прави впечатление на оздравяване. Подобряване до пълно изчезване на диабетните прояви се наблюдава при нормализиране на теглото на диабетиците с наднормено тегло. Поради тежките нарушения захарният диабет уврежда почти всички органи и системи. Тези увреждания обикновено се развиват през по-късните етапи на заболяването, но могат да се наблюдават и в самото начало (особено у младите диабетици). Сравнително най-чести са уврежданията са кръвоносните съдове, като обикновено се засягат малките и средните съдове. Приема се, че тези увреждания обуславят повечето от диабетните нарушения. При захарната болест се наблюдават и тежки увреждания на нервната система - възпаления на нервите в коренчетата на гръбначния мозък (неврит, радикулит), проявяващ се със силни болка, нарушения на чувствителността, а понякога и нарушения на движенията на долните крайници. У по-възрастните диабетици нерядко се наблюдават нарушения на мозъчната дейност, подобни на тези при атеросклерозата - отслабване на паметта, промени в характера, потиснатост и раздразнителност. Увреждат се и сетивните органи. Особено често и тежко се увреждат очите т. нар. диабетна ретинопатия, която често води до ранно настъпващо перде и слепота. Не са редки и нарушенията на слуха и обонянието. Диабетиците (и то в млада възраст) боледуват 3-4 пъти по-често от склероза на коронарните съдове и инфаркт на сърцето. Не са редки и запушванията на кръвоносните съдове главно в долните крайници с гангрена и опадване на пръстите. Тежка и зачестяваща проява на дълготрайния диабет са пораженията на бъбреците, които понякога водят до смъртен изход. Специално у по-младите диабетици може да се развие затлъстяване на черния дроб. Жлъчните камъни се срещат 4-5 пъти по-често у болни жени от захарна болест. Честа начална проява на диабета са пораженията по кожата. В много случаи именно те насочват болния и лекаря да търсят захарна болест. Наблюдават се възпаления на кожата, циреи, абсцеси, подсичания, атрофия, сърбеж около половите органи, характерно зачервяване на лицето. Обикновено диабетиците са склонни към по-чести инфекции, които протичат по-тежко и затегнато. Заслужава да се отбележи, че най-тежката проява на захарната болест в миналото и най-честата причина за смъртен изход – диабетната кома, днес се наблюдава сравнително рядко, и то главно у млади диабетици и след някой провокираща инфекция, операция, преумора, грешки в диетата.

Прогнози при диабет

Захарната болест е хронично заболяване, което продължава цял живот с редуващи с е периоди на подобрение и влошаване. Общата продължителност на заболяването е различна. В миналото и специално у младите хора болестта е имала подчертано злокачествен ход и болните са умирали за една до три години, най-често в кома. През последните години в резултат на диетолечението и на лечението с инсулин и други противодиабетни средства, продължителността на живота на болните е удължена с десетилетия. При възрастните болни могат да се наблюдават дори периоди на подобрение, граничещи с оздравяване.

Кога се предполага, че има наличие на диабет?

Подозрения за захарна болест възникват при често уриниране, увеличена жажда, слабеене,въпреки доброто хранене. Сърбежът около половите органи, честите нагноявания на кожата, невритите, невралгии, нарушеното кръвооросяване на долните крайници, разклащането и падането на зъбите. Съмнението се засилва, ако в семейството има и други диа6етици. При подозрение за захарна болест трябва веднага да се консултирате с лекар.За диагнозата не е достатъчно да се установи захар в урината и съдържание на захар в кръвта, а трябва да се уточни типът на заболяването, характерът, степента на нарушението на обмяната на веществата, наличието , изявеността на уврежданията на вътрешните органи. Това може да стане само след продължително специално изследване.

Лечение на диабет. Диабетна диета

Диетолечението и днес е основно лечение на захарната болест. За да бъде от полза, то трябва да бъде назначено от лекар след щателно и системно наблюдение и изследване. Самоназначената или назначената от близките диета е по-често вредна, отколкото полезна за болния. Хранителният режим трябва да бъде строго индивидуален за всеки болен и съобразен с редица условия - възраст, пол, тегло, професия, тип на диабета, степен на обменните нарушения, динамика, увреждания на други органи. Не съществува единна, универсална диабетна диета, валидна за всички болни и за цялото протичане на болестта. Диетата трябва да се съобразява с проявите и протичането на диабета. Дори при видимо изчезване на диабетните прояви диетичният режим не трябва да се изоставя съвсем, а само съответно да се разшири. Нерядко завръщането към обичайния режим на хранене води до възвръщане на болестта. Общият калораж на храната на болните варира в зависимост от теглото, възрастта, професионалната заетост. Диабетиците с наднормено тегло трябва да нормализират теглото си. Това чувствително подобрява диабетното състояние. Мършавите диабетици следва да се хранят по-усилено, докато възстановят теглото си. По принцип болните не трябва да гладуват или да не си дояждат (с изключение на затлъстелите диабетици). Гладуването и недояждането често водят до влошаване на диабетното състояние и развитие на усложнения. Покрай общия калораж в диетата на диабетно болните има и известни вътрешни размествания на отделните хранителни съставки. Съвременната тенденция е диетата да се доближи до нормалния хранителен режим. В храната се ограничават главно въглехидратите - до 40% и мазнините - до 20% от общия брой калории(вместо 55 и 30% при нормален хранителен режим). Белтъчините трябва съответно да се увеличат - до 20-25%. При младите диабетици се налага по-разширен хранителен режим главно за сметка на белтъчините. Забранена е употребата на фабрична захар и приготвени с нея хранителни изделия

За подслаждане на храната могат да се използуват захар цикламат, сорбит и ксилит - последните до 30-40 г дневно в някои случаи действат слабително ). За препоръчване употребата на растителни мазнини - до 50-60 г дневно. Свинска мас трябва да се избягва. Главен източник на белтъчини са млякото и млечните продукти (киселото мляко съдържа по-малко въглехидрати от прясното - около 2,5%). Месо, рибата и яйцата са ценни хранителни съставки и доставчици на белтъчини. Трябва да се внимава обаче за съдържани на мазнини - в някои меса то е над 30%. Храната трябва се приготовлява без запръжки и подправки. Тежките меса и месни консерви и колбаси- луканки, пастърми, трябва да се ограничени, спиртните питиета и тютюнопушенето са забранени. Нормалното снабдяване с витамини е от голямо значение за диабетиците. В много случаи се налага допълнителното им даване и то специално на витамините А, С и групата В. Сол се разшава в нормално количество, стига да няма противопоказания - отоци, повишено кръвно налягане, сърдечна слаб( препоръчват се някои леки алкални минерални води - хисарска, горнобанска, но не трябва да са газирани). При развитие на усложнения и увреждане на вътрешните органи хранителният режим съответно се коригира. Въпреки благоприятните повлиявания на диетата, при много болни се налага допълнително медикаментозно лечение. Показанията и дозировката на медикаментозното лечение са изключително лекарска задача.