ПРИЧИНИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ДИАБЕТ ТИП 1

Инсулиньт се произвежда от бета-клетките в панкреасна­та жлеза. При хората с диабет тип 1 имунната система по погрешка унищожава тези клетки. Тялото реагира на бета-клет­ките така, сякаш те са чужди нашественици в него. Това се нарича автоимунен отговор. Автоимунните отговори често настъпват по време на други заболявания, като мултиплена склероза, лупус, тироидни заболявания, като например хипо­тиреоидизъм (Болест на Хашимото) и хипертиреоидизъм (Бо­лест на Грейвс). Учените не знаят точно защо се случва това. Що се отнася до диабета, учените са открили много фактори, които вероятно са свързани с диабет тип 1. Те включват гене­тични предпоставки, автоантитела, вируси, излишна консумация на краве мляко, както и така наречените свободни радикали.

ГЕНЕТИЧНИ фАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ДИАБЕТ

Учените отдавна допускат, че генетиката играе важна роля при диабет тип 1. Ако майката и бащата имат диабет например, съществува по-голяма вероятност да развиете заболяването, отколкото някой, който няма болни от диа­бет в семейството си. Освен това диабетът тип 1 изглежда, че е по-често срещан при някои етнически групи. Хората от бялата раса например е по-вероятно да развият заболява­нето от останалите раси.

Изследователите са идентифицирали няколко различ­ни гена, които могат да правят човека по-силно предразпо­ложен към развитието на диабет тип 1. Все пак не са откри­ли един единствен ген, който да е причина за заболяването. Вместо това съществуват няколко гена, които са известни като гени на предразположеност към диабет.

Една специфична комбинация от гени, която може да предразполага даден човек към развитие на диабет, е отго­ворна за белтъците, известни като човешки левкоцитни антигени или HLA (НumanLeukocyte Aпtigeпs). Тези гени кодират определени белтъци, наричани антигени, които идентифицират клетките на човека като собствени. Те ръководят имунната система да не унищожава клетки, които са част от човешкото тяло. Учените смятат, че някои от HLA антигените неправилно маркират бета-клетките от панк­реаса като чужди, а не собствени. Тогава имунните клетки, които обикновено унищожават постъпилите в тялото външ­ни, т.е. чужди клетки, ги унищожават. Това се нарича автои­мунитет - имунната атака към собствените клетки на тяло­то. При диабет тип 1 бета-клетките на тялото са унищожени по време на тази автоимунна атака и тялото вече не произ­вежда инсулин. Този разрушителен процес се развива в те­чение на месеци или години.

Всеки човек има много видове HLA гени и затова съществуват много HLA антигени. Всеки индивид наследява по един комплект от HLA гени от всеки родител. Един тип от тези гени, известен като HLA-DR, е най-силно свързан с диабет тип 1. Съществуват много негови вариации, но 95% от хората с диа­бет типl 1 притежават DRЗ форма, DR4 форма или и двете. Това кара изследователите да смятат, че наличието на тези гени прави човек по-склонен към диабет тип 1. Все пак това не изчерпва напълно отговора на въпроса, тъй като 45% от хората без диабет тип 1 притежават DRЗ или DR4 формите. Освен това формите на друг HLA ген известен като HLA-DQ, вероятно също играят някаква роля при диабет тип 1.

ИМУННА СИСТЕМА

Имунната система ни предпазва от заболявания, като убива микробите и други чужди нашественици в тялото. Тя прави това основно чрез действието на белите кръвни клет­ки - Лимфоцитите. Т-лимфоцитите, наричани още Т-клетки, могат да атакуват чуждите клетки директно. В-лимфоцитите (В-клетки) произвеждат специални белтьци, наречени ан­титела, които разпознават формата на молекулите на по­върхността на специфични нашественици в организма.

В-клетките понякога произвеждат антитела, които разпоз­нават собствените клетки на тялото. Тези саморазпознаващи антитела се наричат автоантитела. Автоантитела се откри­ват при много хора, които страдат от автоимунни заболява­ния, но три вида автоантитела са особено често срещани при хората с диабет тип 1. Тези антитела са насочени към следните обекти: островните клетки на панкреаса (бета-клетките са са­мо един от видовете островни клетки); инсулина; декарбокси­лаза на глутаминовата киселина (GAD или протеин 64К), про­теин (белтък), произвеждан от бета-клетките в панкреаса.

Тези три вида автоантитела вероятно действат като мар­кери. Изследователите смятат, че те допринасят за смъртта на бета-клетките в панкреаса, като осъществяват разпозна­ването на това кои клетки трябва да бъдат атакувани. В край­на сметка наистина Т-клетките са тези, които разрушават произвеждащите инсулин клетки на панкреаса. от 70 до 80% от хората, на които наскоро е поставена диагнозата диабет тип 1, имат антитела към островните клетки, от З0 до 50% имат анти­тела към инсулина, а от 80 до 95% имат антитела към декар­боксилазата на глутаминовата киселина (GAD).

Антителата могат да присъстват в тялото няколко годи­ни, преди да бъде поставена диагнозата диабет.

СВОБОДНИ РАДИКАЛИ

Свободните радикали представляват химически вещест­ва, които се образуват като страничен продукт при много от химическите реакции в тялото, и причиняват нередности в него. Обикновено тялото разполага с начини за справяне със свободните радикали. Въпреки това тютюнопушенето, замър­сяването на въздуха, храненето и дори генетиката доприна­сят за образуването на големи количества свободни радика­ли, с които тялото не може да се справи. Неконтролирани, реактивните молекули могат да разрушат както бактериите, така и собствените клетки на тялото. Свободните радикали допринасят значително за процеса на стареене и за развитие­то на различни други заболявания. Изследователите считат, че свободните радикали участват в развитието на амиотро­фичната латерална склероза (ALS), както и при болестта на Лу Гериг - дегенеративно нервно-мускулно заболяване.

Някои изследователи смятат, че свободните радикали вероятно участват и при развитието на диабет тип 1. Ост­ровните клетки на панкреаса имат много ниски нива на ен­зимите, които унищожават свободните радикали. Ето защо вещества, които увеличават производството на свободни радикали в организма, могат да доведат до унищожението на панкреатични клетки. Ако това е вярно, то тогава изсле­дователите може би ще успеят да разработят лекарства, кои­то да блокират образуването на свободни радикали в ост­ровните клетки на панкреаса.

ВИРУСИ

Може би е изненадващо, но много учени смятат, че ня­кои вируси могат да причиняват диабет тип 1. Това е така,Тъй като хората, които развиват диабет тип 1, често наскоро са боледували от вирусна инфекция, и епидемиите от диабет тип 1 често се случват след вирусни епидемии. Вируси като онези, които причиняват заушка и дребна шарка, както и вирусите от семейството Коксаки, които са свързани с ви­руса, който причинява полиомиелит, може би играят извест­на роля в получаването на диабет тип 1 .

ХИМИКАЛИ И ЛЕКАРСТВА

Известно е, че различни химикали могат да предизвикат диабет. Piгiminill (Vacoг) - отрова, която се използва за убиване на плъхове, може да предизвика диабет тип 1. Две лекарства, отпускани по рецепта: Peпtamidine, което се използва за лечение на пневмония, и L-asparaginase, което се използ­ва за лечение на рак, също могат да причинят диабет тип 1. Други химикали доказват способността си за причиняване на диабет при животни в лабораторни условия, но учените не знаят в каква степен те биха имали същия ефект и при хора.

-ОТКРИВАНЕ НА ДИАБЕТ

-СЪЩНОСТ НА ДИАБЕТА И ТИПОВЕ ДИАБЕТ

-КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА ДИАБЕТ ТИП 1

-ЛЕЧЕНИЕ НА ДИАБЕТ ТИП 1

-ДИАБЕТ ТИП 2 ­ПРИЧИНИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ, ПРОфИЛАКТИКА И ЛЕЧЕНИЕ

-ГЕСТАЦИОНЕН ДИАБЕТ ­ПРИЧИНИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ, ПРОфИЛАКТИКА И ЛЕЧЕНИЕ

-ПРАВИЛЕН КОНТРОЛ НА КРЪВНАТА ЗАХАР

- ВИДОВЕ ИНСУЛИН И СКОРОСТ НА ДЕЙСТВИЕ

-ОКАЗВАНЕ НА СПЕШНА ПОМОЩ В СЛУЧАЙ НА ХИПОГЛИКЕМИЯ

- ПЪРВА ПОМОЩ ПРИ ХИПЕРГЛИКЕМИЯ