ПРИЧИНИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ДИАБЕТ ТИП 1
Инсулиньт се произвежда от бета-клетките в панкреасната жлеза. При хората с диабет тип 1 имунната система по погрешка унищожава тези клетки. Тялото реагира на бета-клетките така, сякаш те са чужди нашественици в него. Това се нарича автоимунен отговор. Автоимунните отговори често настъпват по време на други заболявания, като мултиплена склероза, лупус, тироидни заболявания, като например хипотиреоидизъм (Болест на Хашимото) и хипертиреоидизъм (Болест на Грейвс). Учените не знаят точно защо се случва това. Що се отнася до диабета, учените са открили много фактори, които вероятно са свързани с диабет тип 1. Те включват генетични предпоставки, автоантитела, вируси, излишна консумация на краве мляко, както и така наречените свободни радикали.
ГЕНЕТИЧНИ фАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ДИАБЕТ
Учените отдавна допускат, че генетиката играе важна роля при диабет тип 1. Ако майката и бащата имат диабет например, съществува по-голяма вероятност да развиете заболяването, отколкото някой, който няма болни от диабет в семейството си. Освен това диабетът тип 1 изглежда, че е по-често срещан при някои етнически групи. Хората от бялата раса например е по-вероятно да развият заболяването от останалите раси.
Изследователите са идентифицирали няколко различни гена, които могат да правят човека по-силно предразположен към развитието на диабет тип 1. Все пак не са открили един единствен ген, който да е причина за заболяването. Вместо това съществуват няколко гена, които са известни като гени на предразположеност към диабет.
Една специфична комбинация от гени, която може да предразполага даден човек към развитие на диабет, е отговорна за белтъците, известни като човешки левкоцитни антигени или HLA (НumanLeukocyte Aпtigeпs). Тези гени кодират определени белтъци, наричани антигени, които идентифицират клетките на човека като собствени. Те ръководят имунната система да не унищожава клетки, които са част от човешкото тяло. Учените смятат, че някои от HLA антигените неправилно маркират бета-клетките от панкреаса като чужди, а не собствени. Тогава имунните клетки, които обикновено унищожават постъпилите в тялото външни, т.е. чужди клетки, ги унищожават. Това се нарича автоимунитет - имунната атака към собствените клетки на тялото. При диабет тип 1 бета-клетките на тялото са унищожени по време на тази автоимунна атака и тялото вече не произвежда инсулин. Този разрушителен процес се развива в течение на месеци или години.
Всеки човек има много видове HLA гени и затова съществуват много HLA антигени. Всеки индивид наследява по един комплект от HLA гени от всеки родител. Един тип от тези гени, известен като HLA-DR, е най-силно свързан с диабет тип 1. Съществуват много негови вариации, но 95% от хората с диабет типl 1 притежават DRЗ форма, DR4 форма или и двете. Това кара изследователите да смятат, че наличието на тези гени прави човек по-склонен към диабет тип 1. Все пак това не изчерпва напълно отговора на въпроса, тъй като 45% от хората без диабет тип 1 притежават DRЗ или DR4 формите. Освен това формите на друг HLA ген известен като HLA-DQ, вероятно също играят някаква роля при диабет тип 1.
ИМУННА СИСТЕМА
Имунната система ни предпазва от заболявания, като убива микробите и други чужди нашественици в тялото. Тя прави това основно чрез действието на белите кръвни клетки - Лимфоцитите. Т-лимфоцитите, наричани още Т-клетки, могат да атакуват чуждите клетки директно. В-лимфоцитите (В-клетки) произвеждат специални белтьци, наречени антитела, които разпознават формата на молекулите на повърхността на специфични нашественици в организма.
В-клетките понякога произвеждат антитела, които разпознават собствените клетки на тялото. Тези саморазпознаващи антитела се наричат автоантитела. Автоантитела се откриват при много хора, които страдат от автоимунни заболявания, но три вида автоантитела са особено често срещани при хората с диабет тип 1. Тези антитела са насочени към следните обекти: островните клетки на панкреаса (бета-клетките са само един от видовете островни клетки); инсулина; декарбоксилаза на глутаминовата киселина (GAD или протеин 64К), протеин (белтък), произвеждан от бета-клетките в панкреаса.
Тези три вида автоантитела вероятно действат като маркери. Изследователите смятат, че те допринасят за смъртта на бета-клетките в панкреаса, като осъществяват разпознаването на това кои клетки трябва да бъдат атакувани. В крайна сметка наистина Т-клетките са тези, които разрушават произвеждащите инсулин клетки на панкреаса. от 70 до 80% от хората, на които наскоро е поставена диагнозата диабет тип 1, имат антитела към островните клетки, от З0 до 50% имат антитела към инсулина, а от 80 до 95% имат антитела към декарбоксилазата на глутаминовата киселина (GAD).
Антителата могат да присъстват в тялото няколко години, преди да бъде поставена диагнозата диабет.
СВОБОДНИ РАДИКАЛИ
Свободните радикали представляват химически вещества, които се образуват като страничен продукт при много от химическите реакции в тялото, и причиняват нередности в него. Обикновено тялото разполага с начини за справяне със свободните радикали. Въпреки това тютюнопушенето, замърсяването на въздуха, храненето и дори генетиката допринасят за образуването на големи количества свободни радикали, с които тялото не може да се справи. Неконтролирани, реактивните молекули могат да разрушат както бактериите, така и собствените клетки на тялото. Свободните радикали допринасят значително за процеса на стареене и за развитието на различни други заболявания. Изследователите считат, че свободните радикали участват в развитието на амиотрофичната латерална склероза (ALS), както и при болестта на Лу Гериг - дегенеративно нервно-мускулно заболяване.
Някои изследователи смятат, че свободните радикали вероятно участват и при развитието на диабет тип 1. Островните клетки на панкреаса имат много ниски нива на ензимите, които унищожават свободните радикали. Ето защо вещества, които увеличават производството на свободни радикали в организма, могат да доведат до унищожението на панкреатични клетки. Ако това е вярно, то тогава изследователите може би ще успеят да разработят лекарства, които да блокират образуването на свободни радикали в островните клетки на панкреаса.
ВИРУСИ
Може би е изненадващо, но много учени смятат, че някои вируси могат да причиняват диабет тип 1. Това е така,Тъй като хората, които развиват диабет тип 1, често наскоро са боледували от вирусна инфекция, и епидемиите от диабет тип 1 често се случват след вирусни епидемии. Вируси като онези, които причиняват заушка и дребна шарка, както и вирусите от семейството Коксаки, които са свързани с вируса, който причинява полиомиелит, може би играят известна роля в получаването на диабет тип 1 .
ХИМИКАЛИ И ЛЕКАРСТВА
Известно е, че различни химикали могат да предизвикат диабет. Piгiminill (Vacoг) - отрова, която се използва за убиване на плъхове, може да предизвика диабет тип 1. Две лекарства, отпускани по рецепта: Peпtamidine, което се използва за лечение на пневмония, и L-asparaginase, което се използва за лечение на рак, също могат да причинят диабет тип 1. Други химикали доказват способността си за причиняване на диабет при животни в лабораторни условия, но учените не знаят в каква степен те биха имали същия ефект и при хора.
-СЪЩНОСТ НА ДИАБЕТА И ТИПОВЕ ДИАБЕТ
-КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА ДИАБЕТ ТИП 1
-ДИАБЕТ ТИП 2 ПРИЧИНИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ, ПРОфИЛАКТИКА И ЛЕЧЕНИЕ
-ГЕСТАЦИОНЕН ДИАБЕТ ПРИЧИНИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ, ПРОфИЛАКТИКА И ЛЕЧЕНИЕ
-ПРАВИЛЕН КОНТРОЛ НА КРЪВНАТА ЗАХАР
- ВИДОВЕ ИНСУЛИН И СКОРОСТ НА ДЕЙСТВИЕ
-ОКАЗВАНЕ НА СПЕШНА ПОМОЩ В СЛУЧАЙ НА ХИПОГЛИКЕМИЯ
- ПЪРВА ПОМОЩ ПРИ ХИПЕРГЛИКЕМИЯ
< Предишна | Следваща > |
---|