ПРИЧИНИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ДИАБЕТ ТИП 2

За разлика от диабет тип 1, при който тялото не може да произвежда инсулин, пациентите с диабет тип 2 могат да произвеждат инсулин, но или тялото им не отговаря на действието на инсулина (то е устойчиво), или нямат достатъчно инсулин, или и двете. И двата проблема водят до един и същ резултат: инсулинът не може да достави глюкоза на клетките, които се нуждаят от него, и в кръвта има прекалено много глюкоза. Тъй като всички клетки в тялото съдържат специфични протеини, които се наричат рецептори и се свързват с инсулина. Те работят на принципа на ключа и ключалката. За да може глюкозата да влезе в клетката, инсулинът (ключът) трябва първо да съвпадне с инсулиновия рецептор (ключалката). Поради някаква причина обаче при хората с диабет тип 2 ключалката (или инсулиновият рецептор) не съответства по форма на ключа. Ключът не успява да отвори ключалката и глюкозата остава извън клетката. При някои хора с диабет тип 2 пък няма достатъчно ключалки (инсулинови рецептори) по повърхността на клетката, които да позволят постъпването на глюкозата в клетките. При повечето хора обаче самият инсулин не действа правилно.

Въпреки че изследователите не разбират напълно как се развива диабет тип 2, те са открили, че много фактори могат да са предпоставка за заболяването.

ГЕНЕТИЧНИ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ДИАБЕТ ТИП 2

Възможно е генетичната предразположеност също да играе известна роля при развитието на диабет тип 2. Както диабет тип 1, диабет тип 2 също се появява в семейства, като вид наследственост, и най-вероятно се дължи на унаследяването на определени гени. Връзката с генетиката при диабет тип 2 изглежда дори по-силна от тази при диабет тип 1. Ако при два еднояйчни близнака единият страда от диабет тип 1 , то вероятността и другият да се разболее е между 25 и 50%. Ако обаче страда от диабет тип 2, то рискът се увеличава от 60 до 75% .

ВЪЗРАСТ, ЗАТЛЪСТЯВАНЕ И НАЧИН НА ЖИВОТ (ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОСТ)

Главният фактор, свързан с начина на живот при диабет тип 2, вероятно е затлъстяването. Затлъстяване е налице, когато индексът на телесната маса е 30 или повече. Генетичната предразположеност може би играе известна роля при затлъстяването и по този начин се предизвиква развитието на диабет тип 2. В известен смисъл наличието на прекалено много телесна мазнина води до устойчивост към инсулина. Ето защо в течение на много години диабетът тип 2 е бил лекуван чрез диети и упражнения. Намаляването на телесното тегло (загубата на мазнини) и нарастването на мускулната маса помага на тялото да използва инсулина по-добре. Освен това съществува и връзка между диабет тип 2 и мястото на складиране на излишните мазнини. При хората с т. нар. централно телесно затлъстяване, които трупат повече тлъстини в ханша (ябълковидно затлъстяване), съществува по-висок риск от развитие на диабет тип 2, за разлика от останалите, при които натрупването е около ханша и бедрата (крушовидно). Воденето на неактивен, обездвижен начин на живот и консумирането на висококалорична храна също може да доведе до диабет тип 2 при хора, които са податливи, тъй като тези фактори допринасят за затльстяването.

Най-добрият метод за предпазване от диабет тип 2 е поддържането на активен начин на живот и здравословно ниво на телесното тегло. При едно изследване, посветено на профилактиката на диабета, изследователите провели тестове дали промяната на начина на живот или вземането на противодиабетното лекарство Метформин (Metfoгmin - Gluсорhаgе) могат да отложат или да предотвратят началото на диабета при хора, които имат висок риск от развитие на диабет тип 2.

Доказано е, че умерените физически упражнения и дори скромната загуба на тегло могат значително да предпазят от развитието на диабет тип 2.

ЛЕЧЕНИЕ НА ДИАБЕТ ТИП 2

Съществуват много начини за лечение на диабет тип 2, който за разлика от тип 1 може да бъде успешно лекуван.

В началото на заболяването, ако то бъде диагностицирано навреме, невинаги са необходими хапчета или инсулин. Много хора, на които диагнозата е била поставена наскоро, започват с нов начин на хранене и програма за физическа активност. При много от тях преминаването на здравословен начин на хранене с приемане на по-малко мазнини и редовната физическа активност са достатъчни за контролирането на нивото на кръвната глюкоза в нормални граници. Други обаче се нуждаят от допълнителната помощ на хапчетата или инсулина.

Съществуват много и различни причини, поради които хората развиват диабет тип 2.

Много често мускулните и мастните клетки са устойчиви към действието на инсулина. В този случай програмата за редовни физически упражнения и свалянето на излишните килограми, често пъти в добавка към лекарствата, могат да помогнат. Бета-клетките в панкреаса може да не произвеждат достатъчно инсулин, който да покрива дневните нужди. В тези случаи от полза са сулфонилуреята или инсулинът. Има вероятност черният дроб да освобождава прекалено много глюкоза. В този случай може да бъде от полза лекарството Metformin. Дали ще вземате хапчета, инсулин или въобще някакви други медикаменти, и това от какъв вид инсулин или медикаментозен план ще се нуждаете, зависи от това как вашето тяло се справя с глюкозата, която произвежда. Вашият лечебен план се основава на обичайните нива на кръвната захар. В най-добрия случай вие ще искате да контролирате нивото на кръвната си глюкоза възможно най-близко до нормалното. Това означава нивото да бъде в границите от 5 до 7,2 mmol/I (90 до 130 mg/dl) преди хранене и по-малко от 10 mmol/I (180 mg/dl) 2 часа след хранене.

ОРАЛНИ МЕДИКАМЕНТИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ДИАБЕТ ТИП 2

При много случаи на диабет тип 2 се предписват орални медикаменти в комбинация с диета и упражнения, за да се постигне желаното ниво на кръвната глюкоза. Хапчетата имат най-добър резултат, когато са съчетани с диета и упражнения.

Предписвани са различни видове медикаменти

Acetohexamide (или Dymelor), Gliburide (DiaBeta, Glynase PresTab, или Micronase), Glipizide (Glucotrol, Glucotrol XL), Glimepiride (Amaryl),Chlorpropamide (Diabinese), Tolbutamidе (Orinase), и Tolazamide (Tolinase).

Metformin може да се използва заедно със сулфонилурейни лекарства или инсулин. Тъй като те действат по различен начин, метформинът и сулфонилурейните лекарства често се предписват заедно. Комбинирането на различните лекарства води до по-добри резултати от единичното им приложение. Освен това метформинът намира приложение при хора, които са алергични към сулфонилурейни лекарства.

Друг клас лекарства, които се използват за лечението на диабет тип 2, са тиазолидиндионите. Две лекарства от този клас са одобрени в САЩ през 1999 г. Това са Pioglitazone (Actos) и Rosiglitazone (Avandia). Глитазоните понижават инсулиновата устойчивост, но все още се изследва как точно правят това.

От 1996 г. на разположение на болните от диабет тип 2 е лекарството Kcarbose (Precose). Acarbose и Miglitol (Glyset) са членове на група лекарства, наречени алфа-глюкозидазни инхибитори. Тези лекарства помагат за регулиране нивата на кръвната глюкоза след хранене, тъй като блокират действието на група ензими, които помагат за храносмилането на скорбялата. Последният клас от лекарства се нарича меглитиниди Repaglinide (Pгandin) и Nateglinide (Staгlix) стимулират освобождаването на инсулин от панкреаса като отговор на нуждите на организма след нахранване. Ако нивото на кръвната глюкоза нараства веднага след нахранване, тези лекарства вероятно ще помогнат да се справите с проблема.

Лекарствата против диабет са под формата на таблетки или капсули. Вие трябва да знаете кога, колко често и точно колко да приемате от тях. Освен това е нужно да сте информирани за възможните странични ефекти на тези лекарства.

За да избере най-ефективния препарат, лекуващият лекар следва първо да бъде информиран за начина на живот на болния, физическата активност, диетата и др.

Внимателно четете листовките на препаратите и по-специално предупрежденията при употреба. Всички сулфонилурейни лекарства, и в по-малка степен меглитинидите, могат да изложат на риск диабетика от получаването на хипогликемия, особено ако пропусне някое от храненията или изпие твърде много алкохол. Лекарствата могат да имат и други странични ефекти. Например от употребата на сулфонилурейни лекарства могат да се появят кожни обриви. Четете и за лекарствени взаимодействия. Важно е лекуващият лекар ga се информира за всички лекарства, които приема болният, дoри за Витамините и билковите продукти.

ИНСУЛИНОВА ТЕРАПИЯ ПРИ ДИАБЕТ ТИП 2

Инсулиновата терапия при диабет тип 2 не е крайност или последна "надежда" за хората с диабет тип 2 - това не означава, че болният не е успял да се погрижи за себе си, или че диабетът е по-лоша форма. Това просто означава, че тялото се нуждае от повече помощ, за да контролира нивото на кръвната захар. При хората с диабет тип 2 тялото постепенно става по-устойчиво към инсулина, а нивата на глюкозата се запазват високи. Може да е предписан инсулин, когато за първи път е установен диабет, за да се намали бързо нивото на кръвната глюкоза. При много хора, след като промените в нивото на кръвната глюкоза станат не толкова непостоянни, се установява по-слаба устойчивост към инсулина. Но след време е напълно възможно лекарствата или дори само един план за хранене и физически упражнения сами по себе да са достатъчни за поддържане стабилни нива на кръвната глюкоза - дори без добавка на инсулин.

Около 30-40% от хората с диабет тип 2 използват инсулин. Колкото по-продължително боледуват от диабет, толкова по-вероятно е да използват инсулин. Една типична инсулинова схема включва две инсулинови инжекции на ден. При тази схема всяка доза съдържа известно количество бързо действащ инсулин и известно количество бавно действащ - независимо дали са смесени в една спринцовка, или се инжектират поотделно с две. Бързо действащият инсулин понижава нивото на кръвната глюкоза веднага след хранене, докато бавно действащият осигурява поддържането на нормални нива на глюкозата между храненията. Когато сутрешното ниво на кръвната захар на гладно е близко до нормалното, това може да означава, че по-лесно ще се поддържа желаното ниво през деня. Ако обаче то е високо, това означава, че може би е нужен инсулин. Тъй като панкреасът осигурява достатъчно инсулин, за да покрива храненията, ще бъде нужна помощ само между храненията. Една или две инжекции от средно действащ или бавно действащ инсулин може да са от полза. Друг подход включва инжектирането на бавно действащ инсулин преди вечеря или преди да си легнете, за да се намали нивото на кръвната глюкоза на гладно на сутринта.

Прочетете още за диабета